ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 53, 1990 г.
ПАРИ В… ХЛАДИЛНИКА
ИЛИ НАКЪДЕ ВЪРВИ ТЪРГОВСКАТА БАНКА – СТАРА ЗАГОРА
И досега си спомням недоумението, което предизвикваха у мен ония епизоди от приключенията на инспектор Катани, където се повдигаше завесата за финансовите операции на банка „Антинари”. Ако махнем настрана сюжетните ходове, нужни за драматичното действие, то все пак това беше една чудесна възможност за българския зрител да надникне в сложния и неразбираем свят на банкера на Запад. Сложен и неразбираем за нас, защото е твърде далеч или няма почти нищо общо с нашите представи за банково дело. Но едно от първите условия за пазарната икономика, за която сега всички мечтаем, е въвеждането на точно тази система за движение на парите, способна да донесе голяма печалба, която на свой ред да бъде вкарана отново в обръщение с цел още по-голяма печалба и т.н., докато ви се завие свят…
Къде сме ние и къде са те? Накъде върви нашата банкова система? – това са само част от въпросите, с които започна разговорът ни със зам.-председателя на Търговската банка в Стара Загора Страти Стратев. Оказа се, че все още е твърде рано да се говори за някакво сравнение, тъй като далеч не са изживени и тук принципите на командно-административната система. В същото време са направени и първите стъпки по пътя към Европа, а на първо място това е самото създаване на банката в Стара Загора, като самостоятелна финансова единица, със своя собствена политика и възможности. Регистрирана е на 29.10.1989 год. и по настоящем представя интересите на 21 акционери – банки и фирми с установен фонд от 35 432 хил. лева. Стойността на една нейна акция възлиза на 10 хиляди лева и досега никоя от тях не е собственост на частно лице или фирма. На свое събрание акционерите са избрали управителен съвет, а той за свой председател – Спас Спасов.
Разрешаването на организационните проблеми отнема няколко месеца и своята нормална работа банката започва едва през февруари на настоящата година. Засега кредитите, които ще отпуска, в зависимост от времето на изплащането, ще бъдат дългосрочни – за 10 години, средносрочни – за 5, и краткосрочни – за 1 година. С предимство ще се ползват, естествено, фирмите акционери. На тях банката ще бъде в състояние да изплаща и дивиденти. За първи път тя ще бъде в състояние и да формира свой собствен фонд от средства, които да влага в самостоятелни финансови операции. Но ако трябва да бъдем точни, то далеч не всичко е ясно относно бъдещето й функциониране и за да отпаднат и последните въпросителни в дейността, и час по-скоро трябва да излезе готвеният вече толкова време законопроект за банковото дело у нас.
Създадена да обслужва фирмите от общината, Търговската банка в Стара Загора няма да бъде единствената възможност за тях да получат кредити. Освен нея в града вече работят филиали на Балканбанк и Транспортна банка – Варна. И според Страти Стратев конкуренцията в отпускането на кредити при определен лихвен процент вече е започнала. Но той най вече ще зависи от търсенето и предлагането, а за настоящия момент заявените нужди на фирмите от общината надхвърлят два, че и три пъти собствения кредитен ресурс на Търговската банка. Останалите средства ще трябва да бъдат получени от БНБ – София.
Готовите разчети показват, че макар и първи, стъпките на самостоятелното банково дело в Стара Загора ще бъдат успешни. От верността им в немалка степен зависи състоянието на старозагорската икономика – нейния държавен, кооперативен и частен сектор. Да се надяваме, че в лицето на Търговската банка те ще намерят свой активен партньор, защото прав е старият Антинари, че парите, за добро или лошо, управляват света. И дали ние ще продължаваме да гледаме на спестените си средства като на добре „замразено месо” в хладилника или на „въглени” в ръцете ни, ще зависи от вас, господа банкери…
Павел КЪНЕВ