Напоследък руските клевети срещу България станаха доста вървежни. Вървят и по руски сайтове, и по руски медии, и по всякакви изказвания на всякакви хора. Най-вече на руснаци, разбира се. Но покрай тях и на българи. Комунисти, социалисти, левичари и всякакви подобни българи. Ето най-често повтаряните клевети:
Първа клевета. Били сме предали братята руснаци, защото през Втората световна война сме станали съюзници на Германия, въпреки, че Русия ни била освободила от Турско. „Абе байновци, братушки, или каквито и да сте там – бива да им рече човек, ако е българин и ако не иска да остави без отговор гнусните клевети на путинолюбците- Вие станахте съюзници на фашистка Германия много преди България „
Защото :
– СССР сключва с Германия пакта Рибентроп-Молотов на 23 август 1939-та година.
– България се присъединява към Тристранния пакт на първи март 1941- ва година – цели седем месеца по-късно.
Между другото СССР няма нищо против присъединяването на България към Тристранният пакт, дори се водят разговори самият СССР да се присъедини на по-късен етап. И Българската Комунистическа Партия – всъщност член на Коминтерна – като подразделение на съветската Всесъюзна Комунистическа Партия /болшевики/, приветства съюза с Германия.
Освен това България и цар Борис Трети се стремят да избегнат съюза с Германия, отлагат го и накрая влизат в него по принуда –пред опасността германската военна сила да влезе в страната и да смаже страната. Можем да си представим, например, какво би станало с десетките хиляди спасени от България евреи, ако тя ни не беше влязла в Тристранния пакт. Докато СССР сключва с Германия съюз от корист – съюзът между фашистите и комунистите беше съюз на хищници– за разкъсването и унищожението на Полша. А всъщност болшевишка Русия е ортак, приятел и другар на Германия и на фашистите много преди Втората Световна Война. Още през 1923 година в италианското градче Рапала е сключен договор за сътрудничество между двете държави. Благодарение на този договор Германия успява да възстанови военната си промишленост – всички германски военни разработки – най-вече на самолетни и танкови двигатели се прехвърлят на територията на СССР / в Германия те са невъзможни поради клаузите на Ньойския договор/. Висши германски генерали и офицери се обучават в съветски военни училища. Генерал Гудериан – истинският създател на Светкавичната война – е завършил такова школа в Казан, знаят ли го това руските клеветници ?
Сътрудничеството между Германия и СССР разцъфтява най-вече по времето на Хитлер, след пакта Рибентроп –Молотов. То е всестранно – и икономическо, и военно, и организационно. СССР снабдява Германия с всичко необходимо за военното й производство, най-вече редки метали – мед, никел, хром, но също и желязо и каучук / като посредник/ В деня, когато Вермахта нахлува в СССР към Германия все още пътуват руски влакове с жито. Другарите от Гестапо и руското НКВД работят заедно, разменят си пленници, сведения и технологии /за разпити, мъчения и убийства преди всичко/ фашистката и болшевишката армия участват в общи паради, правят си общи запивки, викат си един друг „камараден и другарю” и заедно обвиняват „англофренските империалисти” като подпалвачи на война. И след всичко това днешните путинисти, путинолюбци и путиняци – и руски, и български, да обвиняват малка България, че влязла в Тристранния пакт- ами бива да им се рече – айде сиктир бе, клеветници, идите на хуй, или по-скоро на хуйло.
Друга руска клевета : България не била благодарна на Русия за освобождението си от Турско. На клеветниците бива да се припомни:
От турско ни е освободила не болшевишкия СССР /, а царска Русия, съвсем отделен е въпросът колко безкористно е било това освобождение/. Болшевишката Русия е против царя и царете. Тя уби не само последните Романовци, тя изби и прогони всички офицери – потомци на царската армия – освободителка на България. Българите тачат паметта на царя-освободител Александър Втори и никой не осквернява паметника му в центъра на София. Докато в Русия няма нито един свестен паметник на Александър / с изключение на нещо подобно на паметни плочи, притулени по градинките/. Може би защото руснаците са забравили, че той ги освободил от крепостническото робство. Може би са просто неблагодарни. А може би пък крепостничеството и робията да са им харесват, както сега им харесва путинията, негли прочутият им режисьор Никита Михалков обяве, че крепостничеството било руска културна особеност, основание за гордост едва ли не. И въобще – България да помага на болшевишките убийци защото цар Александър Втори освободил България – що за чудата врътка на болнав болшевишки разум.
Трета руска клевета – не само през Втората, но и през Първата Световна Война България била воювала срещу Русия.
Това не е вярно. Не България е воювала срещу Русия през Първата Световна Война. Русия, обаче, е воювала срещу България. Нито един български войник не е стъпвал на руска земя през тази световна. Докато руски войски нахлуват в Добруджа. И са позорно изгонени от генерал Колев. През същата тази война руският флот обстрелва Балчик и Варна и оръдията стрелят не върху военни обекти, а върху мирното население. Българската артилерия успява все пак да прогони руските кораби. Това бива да се припомни на клеветниците.
А за Втората Световна Война трябва да им се покаже писмото на Георги Димитров до Сталин. Където пише :
“На редица места /в България/ има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:
1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област, наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.
Ами това е – неописуема радост и в същото време „голям смут“ . И „защо наред с другите е убит и член на партията, колко възмутително „ –образец на димитровско-болшевишка мисловност. Нито един български войник не стъпва на руска земя през Втората световна война. Руската армия обаче нахлува в България, граби, убива и изнасилва. Както навсякъде в Европа.
Това бива да се каже на руските клеветници. И още нещо бива да им се припомни. Покрай Девети май путинските пропагандисти съставиха нещо като позорен списък. Колко войници и от кои държави са нахлули в Съветска Русия заедно с Вермахта. В списъка се изрежда броя на военните от Унгария, Румъния, Финландия, и други държави. България не влиза в списъка – клеветниците нещо са се посвенили да стигнат чак дотам в клеветите си.
В този списък, обаче, кой знае защо липсва държавата дала най-много военни за похода срещу Русия през Втората Световна /след Германия/. Държавата, нападнала болшевишка Русия с многократно повече хора от Румъния, Унгария, Финландия и всички останали взети заедно. Държавата, която би трябвало да оглави този списък, замислен като списък на позора. Да подсетим тези, които не се досещат. Тази държава се нарича СССР. Два милиона руснаци участват във тази война на страната на Хитлер.
Та на руските клеветници бива да се рече : В похода срещу Русия не участва нито един българин, нито един българин не стъпва на руска земя през Втората Световна Война. Но пък срещу Съветска Русия воюват два милиона руснаци. Осъзнавате ли това, клеветници.
На клеветниците би могло също да се разясни, или обясни, че тяхната окупационна армия докара на власт най-зловещото и мракобесно управление в цялата история на България– това на комунистите. Но ще бъде излишно. Нищо няма да разберат. Те мракобесието го смятат за благодат. Но може би най-гадното в руските клевети срещу България не са самите те , а това, че се подхващат и разпространяват от българи. Не от какви да е българи, разбира се. От оня гадняр, например, прочул се с ласкавото, показателно и русолюбско прозвище „Митьо Гестапото”. Съвсем обяснимо е, че бившият тартор на шесто управление на Държавна сигурност Димитър Незнамкойсиев – Гестапото люби Путиновата Русия и разпространява руските клевети срещу страната си – нали е пряк приемник и представител на ония, които дойдоха на власт благодарение на болшевишка Русия. Необяснимо е по-скоро друго– защо същото това Гестапо непрекъснато снове из българските медии. Защо го канят да обяснява какво и как се е случило, кое е добро и кое зло. Вместо да се притули някъде из прашясалите кътчета на отечеството, белким то забрави гнуснавите му деяния
Или пък кметът на Стрелча, който сътвори паметник на Жуков. Жуков – наречен от редовите войници „генерал Смърт”, заради милионите излишни жертви, които падат през Втората Световна Война заради некадърността му. Жуков, когото Сталин търпеше като човек за разстрели, убийства и мръсни поръчки. Жуков, прочул се със своето „разузнаване чрез бой” – тоест разузнаване чрез смъртта на редовия състав . С това че разминирал минни полета като натирвал през тях пехотинците. И произнесъл по този повод прочутата мисъл – свидетелство за възвишената руска душевност „ ами нищо, жените пак ще изпонараждат „. Прочул се и с един цял влак плячка, изнесена от Германия за лично ползване. Жуков, когото само смъртта на Сталин спаси от съд и разстрел. Да не забравяме и последното му престъпление – ядрените опити в началото на петдесетте години в СССР, проведени без никакви мерки за безопасност, когато отново по негова вина загиват от радиация десетки хиляди военни и цивилни И на същия този Жуков – кметът на българското Стрелча издига паметник. Ама такава убогости, такава тъпотии нелепици, каквито е способна да сътвори милата ни родна действителност никакво въображение не може да си въобрази.
…
Още. Съвсем наскоро путинските агитатори и пропагандатори писаха и уж изследваха нацистките прояви в България. Имало тук такива, защото имало Луков Марш, били осквернявани джамии и бил осквернен масовият гроб на съветски войници в квартал Лозенец. И покрай нацизма и оскверняването на джамии – нито дума не за проруската, ами за чисто руската партия на Волен Сидеров. А що се отнася за масовия гроб на съветски войници в квартал Лозенец – аре у лево. Идите нахуй, таварищи пропагандисти, агитатори и путинисти. Нито един съветски войник не е бил убит в България през Втората Световна Война. Убивани са били българи, и са били убивани, не от друг, а тъкмо от съветските армия. И от българските им подлоги.
