ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 63, 1990 г.
ЩЕ СЕ СМЕЕМ ЛИ ИЛИ…
В началото на юли имах гости от Пловдив. За пръв път идваха в Стара Загора и ми се щеше да им покажа нещо интересно, необичайно, за да не останат с впечатлението, че са били в една „дълбока провинция”. След двучасова обиколка в обедния пек ги заведох на Аязмото, нека видят какво райско кътче е там. Стигнахме на върха и се сетих за Залата на смеха, нещо уникално не само за нашия град, но и за страната. Моите гости проявиха необичайно любопитство, но учудването тепърва предстоеше – залата не работеше, макар че беше неделя, ден за почивка и разходки в парка. Трябваше да се върнем обратно.
Ако сега отидете на върха, ще видите, че Залата на смеха отново не работи. Сигурно ще запитате: защо? Някои хора вече знаят, но аз ще се опитам да надникна малко по-дълбоко в „игрите”, които се завъртяха около този въпрос.
И така. В началото на юни месец Залата на смеха спира да работи. Според финансовите отчети на СП „Културен отдих и украса” тя е губещ обект за последните две години. Малко след това из града се разлепят обяви за даването й под аренда чрез търг. Спечелват две млади момчета, представляващи частна фирма, които искат да направят в залата кафене и да продават натурални сокове. Идеята е нелоша, като според проекта сепаретата в залата ще бъдат почти отделени от огледалата, които ще продължат да функционират. Освен това, момчетата се задължават да построят тоалетна и да пуснат в движение екологично влакче за децата – една атракция, която ние вече забравихме. Дотук всичко звучи добре – интересно за децата и печелившо за фирмата и „Културен отдих и украса”. Но се появяват две съпротивителни сили, които смятат взетото решение за неприемливо. Първата – Велик Мутинов, човек, който от 30 години работи и се грижи за Аязмото, ми каза, че според него Залата на смеха е губеща само по фактури, тъй като той добре знаел какви пари влизат и излизат оттам. Освен това той успя да събере над 500 подписа в подкрепа на мнението Залата на смеха да не се превръща в кафене.
Втората сила се оказа главният архитект на града – Иван Георгиев, който на първите две срещи с представителите на „Културен отдих и украса” изрази отрицателно становище относно проекта и чак на третата предложи всичко да мине по етапния, законен ред и тогава да се реши въпросът. Това значи заинтересованото предприятие да представи в ОбНС задание, обясняващо и обосноваващо новите функции на Залата на смеха, и тогава готовият отдавна проект да бъде разгледан и одобрен или не.
Така или иначе, това няма да стане по-рано от месец-два, а дотогава хората няма да влизат в залата и една от малкото атракции на града ще продължава да не работи. Не виждам чия ще е ползата от това? Но затова пък виждам чия е вината, а тя според мен е обща и на двете главни страни в спора. Вината им е в това, че вече три месеца, при три проведени срещи не може да се стигне до едно добро, не само за тях, а и за хората решение.
Първо – защо главният архитект Иван Георгиев още в началото не показа на СП „Културен отдих и украса” пътя, който те едва сега ще трябва да изминат, а се уговаряха срещи, които не доведоха до решаване на въпроса?
Второ – защо СП „Културен отдих и украса” не знае начините, по които тяхното решение може да влезе в действие законно и без досегашните протакания?
И трето – ще си позволя да дам собствената си оценка. Дали проектът за кафенето в Залата на смеха ще се приеме, е въпрос на бъдещето, освен това на градоустройствения съвет имаше предложение да се обсъдят още няколко подобни проекта и да се приеме по-добрият. (Дано наистина се приеме по-добрият.) Аз лично се съмнявам, дали кафенето вътре в залата е добро решение, погледнато от чисто психологическа и естетическа страна, защото освен икономическата изгода, съществуват и такива предпостави за успеха. Не е ли по-добре да се използува част от помещението само за съхранението и направата на сок и кафе, а масичките да бъдат навън? И не е ли време да се помисли за рекламата, щом говорим за икономическа изгода. Дребната и невзрачна табелка „Към Залата на смеха” спокойно може да бъде заменена с една по-голяма, която да е нарисувана с красиви, ярки цветове и да се сложи на по-видно място, за да привлича децата. И най-вече не е ли време от ден на ден запустяващото Аязмо и неговият „развлекателен” връх да се превърнат в едно истинско кътче за игра и радост на децата? Отговорът вече години е някъде из папките на ОбНС. Дано имаме щастието в скоро време да го чуем.
Здравко ПОПОВ
Ще се смеем ли или…
