ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 64, 1990 г.
НЕПОЗНАТИТЕ ЧОВЕШКИ ВЪЗМОЖНОСТИ
ДА СЕ ДОВЕРИМ НА ПРИРОДАТА
С МОМЕРА ПЕНЧЕВА СЛЕД ГОСТУВАНЕТО Й В КИЕВ
-Неотдавна се върнахте от Киев, какъв беше поводът за това пътуване?
-Преди около година Киевската студия за документални филми направи в Стара Загора филм за моята работа и през май т. г. получих оттам официална покана за участие в организираните в Киев масови сеанси за беоенерготерапия на пострадалото от чернобилската катастрофа население. Заминах заедно с моя колега и съгражданин Иван Костов. Особено щастлива бях, че с нас присъства и председателят на българското дружество по психотроника, добре познатият на старозагорци Кубрат Томов. Защото в Киев срещата се оказа на много високо научно и професионално ниво. Съветските екстрасенси, ясновидци, биотерапевти бяха представяни и анализирани от огромен лекарски състав под ръководството на проф. Феодор Ромашов – с два екипа – от Украйна и от Москва. Отделно големите групи пациенти от болничните заведения, които бяха докарани за нашите сеанси, на носилки или в инвалидни колички, бяха придружавани от лекарски екипи. Така че се получи един наистина много внушителен форум.
-И все пак, какво Ви направи най-силно впечатление?
-Преди всичко – високият интерес и толерантност от страна на научните медицински среди, от друга – огромна масовост на тия сеанси, които в Съветския съюз вече решително се практикуват. Направихме в продължение на 4 дни пет такива сеанса и „наша милост” от България. Между тях бих споменала народната лечителка Серафима Руденска, известна със способностите си за прогонване на бесове, едно много жестоко заболяване; работата й беше илюстрирана и с документален филм. Не мога да подмина и известния Генади Рицко, който събра на стадиона в Киев публика от 120 000 души. Но най-силно ме впечатлиха прожекциите на филмите, демонстриращи безкръвните операции на филипинските хирурзи. Всички знаем за тях, но когато виждаш документиран този феномен, е поразяващо. С няколко думи ще се опитам да опиша една операция: на един и същи пациент хирургът (млад мъж – около 33-годишен) направи операция на двата крака, извади тумор от коремната област и оперира щитовидната жлеза. При това – само с натискане с пръсти разтвори местата, в първия миг бликна кръв (от крака), но с едно „обиране” – движение с гола ръка, тя беше спряна, след което пак с леки движения на ръцете върху отворите просто ги затвори. Пациентът стана веднага, благодари и си тръгна. Разбира се, нямаше прилагане на никаква анестезия. Цялата операция – всъщност това бяха 4 отделни операции, траеше 3-4 минути.
-Доста е непонятно за нас. Затова нека се върнем от Филипините пак в Киев. Бихте ли ни разказали нещо за личното Ви участие?
-Както споменах вече, заедно със съветските колеги бяхме включени и ние в масовите сеанси, провеждани в Двореца на спорта в Киев, където присъствуваха по 12 000 души на сеанс. Всеки от нас прилагаше собствен метод, а накрая се събирахме всички заедно на подиума. Вдигнахме доста болни, които бяха докарвани на носилки или на инвалидни колички, поставихме и доста диагнози. Наградата дойде директно от публиката, която трогателно викаше: „Останете тук!” Нуе по-малка награда бе оценката на лекарските комисии, които веднага щом приключи тази наша среща, анализирайки резултатите, ни изпратиха нова покана за визита, този път не само за Киев, но и за Лвов, Сибир, Одеса, през м. август, т. г.
-Очевидно съветската традиционна медицина отвори вратите си по-широко. Но не споменахте Кашпировски? В интервю пред в-к „Черноморски фар” (от 14 юли т. г.) съветски екстрасенси, гостуващи в Бургас, издадоха тайната, че Вие сте му поставили диагноза?
-Кашпировски дойде едва на третия ден и след като наблюдава някои случаи (имах и много индивидуални сеанси), ни покани за лична среща. Бях трогната от неговото внимание. Да, той наистина ме помоли да го прегледам и петте малки заболявания, които му открих, съвсем леки нарушения, бяха известни единствено на него. Сигурно ще прозвучи нескромно, но щом настоявате, ще споделя, че ми предложи да работим заедно. Той току-що се беше върнал от САЩ и обеща да гостува в България.
-Това нали не означава, че може да ни напуснете за дълго?
-Не. Дори и да се наложи да откликна на някои покани в чужбина, то би било само по много основателни причини, като тази за пострадалите от Чернобил. Аз чувствам морален дълг към старозагорската общественост – както към отделни общински институции, така и към моите съграждани въобще, които с толкова уважение и топлота отвръщат на моите усилия да помагам за здравето на всички.
-Вие започнахте и тук практикуването на групови сеанси. Доколкото ни е известно, поставяте началото им в страната. Какъв е личният Ви метод, как възприемате хората – като цяло или…?
-Първо бих искала да подчертая, че моят метод е на основата на диференциране на заболяванията: един сеанс е специално за очни, друг за ендокринни и т. н. А множеството го възприемам като излъчване. За мен всеки присъстващ е отделен организъм (излъчващ отделно биополе), както и отделните системи в него и отделните органи. Разбивайки това биополе, най-общо казано, чрез моето излъчване аз първо изтеглям нарушеното от болестта биополе на заболялото място, след което го зареждам с нова енергия. При това мисълта ми е концентрирана само към една цел – здрава клетка.
-Но това е голямо себераздаване!
-Пълно. Но когато човек поеме ангажимент според силите си, той трябва до край да ги отдаде в името на природните закони, на възстановяване на равновесието в природата. Защото болестта е именно нарушение на това равновесие.
-Какъв е изводът Ви досега за най-разпространените заболявания у нас и конкретно в нашия район?
-Най-масови са очните нарушения. Почти в същата степен се ширят и неврозите – депресии, неврастении, страхова невроза, и то сред по-младите хора, безсъмнено всички те са резултат на стресови преживявания и състояния. По-незначителен е наследственият причинител. Веднага след това мога да спомена ендокринните смущения, особено диабета. Диабетът става все по-разпространено заболяване, бих казала дори – бич за хората днес, особено сред младите, дори и децата. Напоследък се засилва и заболеваемостта от вариантите на щитовидните нарушения, повлияна най-вече от радиацията и екологичните замърсявания. Но нека не се плашим, защото природата е по-добра, отколкото предполагаме, и е дала на човека огромни резерви, стига да намери ключа към тях. А той е във вярата в собствените сили, в правилния начин на живот, който освен хигиената, включва и отношенията помежду ни – добротата, любовта. Всички те могат да блокират всякакви страхове, неразположения, болести.
Людмила КОЕВА
