Темата за покемоните нашумя напоследък. Отначало помислих, че е поредната „Макаренка“, набрала светкавично скорост и после точно толкова бързо забравена. Но нещата се оказаха доста различни. Впечатлих се най-вече от цената на компанията – 57 милиарда долара за две години от създаването си. Впечатляваща разлика със стогодишната „Газпром“, която със всичките си тръбопроводи и находища, както и с монополното си положение в някои страни струва 47 милиарда. Но темата не е за цената, а за това как аз улових първият си покемон. Първо и аз като всички си инсталирах приложението „Покемон гоу“. Внимание – да не се бърка с „Гоу Търки, гоу“ на Динко от Ямбол. Такава игра има само в странджанските баири и тя се играе на терен, а не онлайн. Но и това е друга тема. Та, инсталирам си аз приложението и какво беше учудването ми, когато видях гадинката покемон на масата в кухнята. „Покемон, покемон!“- развиках се аз -„на масата в кухнята е!“ „На масата ще е, като не изтърси снощи покривката, през нощта е дошло животинчето да яде трохите от масата. С твоя мързел, не само покемони, но и мишки и плъхове ще се завъдят в кухнята!“ – така нарежда жена ми и ми охлажда ловния ентусиазъм.
Аз обаче не давам много, много ухо на приказките за плъхове и мишки, щото съм ги чувал многократно и ги приемам, като някакъв рефрен от къщните звуци, който с времето само променя тоналността си, но не и съдържанието. Та грабвам аз топката от екрана и замахвам. Не улучвам. Аз и в училище си бях такъв по физическо – не можех да хвърлям малка топка. Правех такива странни движения, че учителя мислеше, че се правя на палячо, за да разсмивам класа. Но нали топката е виртуална, на втория път улучвам гадинката и тя влиза в кошчето ми. Оттук нататък ме чака един безкраен възход от гонене и преследване, битка с други ловци и въобще една виртуална война, която лесно може да стане реална, но затова ще говоря друг път. Засега единственото смислено действие, което предприех, след първия си лов беше да натисна бутона „деинсталирай“. Не се даде лесно приложението му с приложение, но накрая успях…
