Автокрациите нямат място в Европейския съюз. И в това отношение не помагат и продължителните присъединителни преговори с Анкара. ЕС трябва да се прости с една илюзия, пише в коментара си Бернд Ригерт.
Австрийският федерален канцлер Керн изговори това, което отдавна е ясно на всички отговорни политици и в централата на ЕС в Брюксел: присъединителните преговори с Турция трябва да бъдат прекратени. Те всъщност бяха обречени на неуспех още преди тяхното начало през 2005 година. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер поне признава, че Турция така и няма да успее да узрее за членството си.
Преди 11 години държавите-членки на Европейския съюз още се надяваха, че за едно десетилетие дружески настроеният тогава към Европа турски премиер Ердоган ще успее да доведе до общността страната си, превръщайки я в модерна демокрация. А тогавашното му кредо, че един ден Турция ще доминира в Европейския съюз, бе съзнателно игнорирано.
Надеждата умря
Въпреки това ЕС още се придържа към взетото отдавна решение да преговаря за членство с Турция. Не е много ясно защо, след като всеки вече знае, че те никога няма да доведат до присъединяването на Турция към Общността. Не би ли било по-почтено, както иска австрийският канцлер, да се започне начисто?
ЕС не е готов за прием
За разширяването на ЕС са нужни двама. И би било честно да се каже, че в момента и Общността не е в състояние да приеме Турция: тя е претоварена както в икономически, така и в институционален план. А и готовността в много от страните-членки за приемането на 80 милиона души, които имат друга култура, е силно ограничена. В Германия, например, консервативната партийна база на Християндемократическия съюз на канцлерката Меркел е категорично против пълноправното членство на Турция.
Бернд Ригерт
Самият президент Ердоган се оплака от европейците, които не искали да приемат турците, само защото били мюсюлмани. В което сигурно има някаква истина. Най-вече скептиците сред гражданите на ЕС са против присъединяването на турците, които – като Ердоган – смятат исляма за превъзхождаща идеология и говорят пренебрежително за „християнския клуб“ ЕС.
Присъединяването на Турция към ЕС би трябвало да бъде ратифицирано от всяка страна-членка, отчасти включително с референдуми. А при това положение изгледите за положително решение не изглеждат много добри. Т.е. крайно време е двете страни да се договорят за нова цел в преговорите помежду си. Засиленото икономическо сътрудничество и партньорството в сферата на сигурността за защита от тероризма са теми, към които и двете страни имат голям интерес.
Кипър – ябълката на раздора
Де факто присъединителните разговори вече от години не се водят, а в действителност изобщо не са започвали. Причината – от 2005 година насам Турция отказва да признае Кипър, който членува в ЕС. Северната част на острова е окупирана от Турция в противоречие с международното право. До момента всички опити за разрешаването на този проблем са неуспешни, най-вече поради съпротивата на Турция. И не може да се предполага, че националистически ориентираният президент Ердоган ще направи завой в това отношение. Дори и само поради това преговорите за членството не биха имали особен смисъл.
Формалното погребване на присъединителните преговори изисква едно вероятно трудно за постигане решение на държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз. Но преговорите с Турция отдавна са мъртви. За съжаление Турция се отдалечи от ЕС. Красивата мечта за европейска Турция се пукна като сапунен мехур.
