Стотици млади мъже от Балканите се сражават в Сирия на страната на ислямистите. Линдита Арапи от Албанската редакция на ДВ се срещна със свой сънародник, завърнал се наскоро от Сирия. Ето какво ѝ разказа той:
В Германия бившите джихадисти задължително ги изправят на съд. Същото важи по принцип и за Албания, но дотук няма нито един изправен на съд бивш джихадист – независимо от това, че албанският закон предвижда затвор за участие във въоръжени конфликти в чужбина.
Сандер Леши, съветник на албанския премиер Еди Рама, твърди в тази връзка, че завръщащите се от джихад се страхуват от наказателно преследване и затова се покриват. Един от тях е Ебу Заид, който се е завърнал наскоро от Сирия. 28-годишният албанец предпочита да не назовава истинското си име, но е готов да ни разкаже цялата си история на боец-джихадист.
До Сирия за 80 евро
Още в самото начало на разговора Ебу Заид споделя, че преди ислямът да промени живота му, е бил необуздан младеж, комуто не били чужди нито оръжията, нито насилието. „Но в религията намерих спасение“, спомня си той. Постепенно опознал салафизма, започнал да учи арабски и се оженил млад – както се изисква от всеки порядъчен мюсюлманин, казва Заид.
Първоначално следял сирийския конфликт само по новините и в интернет. „Видеозаписите от войната ме потресоха силно. И изведнъж осъзнах, че искам да помогна на моите братя-мюсюлмани. Така реших да замина за Сирия. Не се страхувах, точно обратното дори – чувствах се като герой, комуто предстои да извърши едно добро дело: да помогне за свалянето на диктатора Башар Асад“, разказва младият мъж.
През 2014 година заминал за Сирия с още двама албанци. На родителите си казал, че отива да учи религия в Саудитска Арабия. Пътуването не го затруднило: автобусният билет от Тирана до Истанбул струвал 40 евро и още 40 евро похарчил, за да стигне до границата със Сирия. „Там нямаше никакви гранични контроли“, спомня си Заид.
На сирийска територия тримата били посрещнати и изпратени в Алепо, където се сражавали на страната на терористичната организация „Фронт Ал Нусра“. „Всичко беше стройно организирано – получаването на оръжие, раздаването на храна и униформи. Там срещнах много млади хора, дошли от Франция, Дания и Германия. И понеже владеех добре арабски, бързо успях да завържа контакти“, разказва албанецът.
„Никаква милост“
Заради опита му с оръжие Заид бил смятан за „много полезен“. Съвсем скоро се включил и в бойните действия в района на Алепо. На въпроса дали е убивал хора отговаря така: „За нас беше вън от съмнение, че бяхме изправени срещу врагове – войниците на Асад. След като знаехме, какво са извършили, не можехме да проявим никаква милост към тях“, казва Заид.
Не след дълго обаче разбрал, че във „Фронт Ал Нусра“ се водят непримирими битки за власт и затова решил да се насочи към „Ислямска държава“. Още повече, че бил силно впечатлен от пропагандата на ислямистката организация. „ИД беше много по-добре организирана. И много по-силна. Бойците там бяха по-добре въоръжени и получаваха повече пари – не знам откъде“, казва Заид, който през последните няколко месеца от престоя си в Сирия се сражава именно на страната на ИД.
Но и там бързо „прогледнал“ – една случка му отворила очите: „След поредната битка в района на Алепо излязохме да приберем мъртвите си другари. Сред убитите имаше и войници на Асад. И тогава един египтянин от нашата група извади ножа си и отряза ушите на един мъртъв сирийски войник. В исляма обаче обезобразяването се смята за голям грях“, казва Заид.
Така той постепенно се разочаровал от джихада. „Много от бойците на ИД нямат религиозни познания, не познават Корана, те са просто екстремисти. Забранено беше, например, пушенето на цигари, а ако те хванат да слушаш музика, направо ти чупят компютъра“, разказва албанецът.
„Заради сълзите на децата ми и на майка ми“
В Сирия Заид срещнал много млади хора, пристигнали от Европа, които искали да се върнат обратно. Някои от тях го питали дали ислямът им позволява да се върнат. „Аз им казвах, че религията ни го позволява, но другите масово твърдяха обратното – че не можем да се върнем, защото идваме от страни, където ислямът не е водеща религия“, спомня си Заид.
След като през 2015 година загинали двамата му приятели, с които дошъл от Албания, Заид решил да се откаже от джихада. „Взех това решение не само заради всички ужаси, на които бях станал свидетел, а най-вече заради сълзите на децата ми и на майка ми по време на разговорите ни в Скайп“, разказва Заид. И добавя: „Днес знам, че съм бил просто един заблуден вярващ“.
Заид казал на своя командир от ИД, че иска да прибере семейството си от Турция. Така успял да избяга. Откакто е в Албания, гледа да си няма работа с властите. Защото те смятат за рисков фактор всички хора, завърнали се в страната от бойните полета в Сирия и в Ирак. Дори и да се разкайват за грешката си и да признават, че са били заблудени. Само че в страна като Албания изобщо не е сигурно, че бившите джихадисти някога ще бъдат стигнати от ръката на закона.
