Уважаеми читатели, с началото на подготовката на футболните отбори от Чирпан, все повече хора започнаха да посещават градския стадион: едни да тренират, други да заведат детето си на тренировка, трети, просто, да се поразходят.
Зачестиха и оплакванията за цялостното състояние на стадиона. На няколко пъти ме спираха хора, които изказваха своето възмущение от видяното. (Тук не става въпрос за състоянието на основния терен и на съблекалните. Само те са в условно приличен вид.) Воден от желанието да разбера дали картината, която ми бе описана, е вярна, реших сам да отида и да видя за какво „иде реч“. Оказа се по-лошо, а на моменти чак и страшно.
Още от входа занемареността се вижда. Входните врати са с олющена боя. Вероятно не са боядисвани от 20 години. Касите, и те така: олющена боя, счупени стъкла. Продължавам по изровената от десетките автомобили алея и стигам до чешмичката. Вода няма. Запътвам се към западната трибуна. Това, по което вървя, някога е било асфалтирано. Сега растенията са продупчили изровената настилка. Стигам до секторчето с пластмасови седалки. Слизам на нещото, което беше писта, за да мога да видя по-пълно картината. Потресаващо! От ляво и от дясно на обитаемата част от трибуната, грозна и опасна растителност. Имах чувството, че всеки момент ще се подадат главите на малки змийчета, които искат да гледат футболни мачове! Сякаш елегантно се казва, че хората срещу чистата и спретната официална трибуна са некачествени! Погледнах и към онова, което някога бе сектор за гости. Джунгла! Имах неблагоразумието да отида да видя и тоалетните. Погнуса от мръсотията! Спирам до тук!
Разхождайки се из стадиона, се сетих за една случка от миналия мандат на Общинския съвет. Тогава, по време на комисии, съветник от групата на Донев настояваше работещите по поддръжката на стадиона двама мъже да бъдат назначени на трудови договори. Така щели да си вършат задълженията по-съвестно и да са по-спокойни. Е, назначиха ги. Очевидно много, ама много са се успокоили. Докато бях там, мернах само единия. Отключваше порталните врати. После и той се покри някъде.
Да погледнем нещата и от по-друг ъгъл. Основният ползвател на градския стадион са футболните клубове. И, най-вече, ФК „Чирпан“. Има ли логика точно те да са двигатели за това стадионът да бъде едно по-чисто място? Има, и то, голяма! Още повече, че в ръководството на този клуб има и общински съветник. Иначе излиза, че основната борба е за едни парички, които все не им стигат! Но, иначе, са царе да вкарват политика и разделение! Може ли, на никой да не му пука, че има малки деца, майки с бебета, възрастни хора! Като дойдат от други места, какво заварват? ГЕНГЕРЛИК! Това ли е европейското мислене!?
Има ли решение на проблема с градския стадион? Има, разбира се! Но са необходими воля и визия. Конкретно: периодически да се изпращат по пет жени от „временната заетост“, които да се грижат за чистотата; да се уволнят двамата, които сега са там, за несправяне с работата; да се назначат нови хора и да има поне една жена сред тях, защото жена = хигиена; да се изисква от тези, които го ползват, да участват активно в поддръжката; да се забрани паркирането на автомобили в стадиона (прокарали са си истински черни пътища). Има и много други неща, които могат да се направят. Важното е да се започне от някъде. Например, да се варосат бордюрчетата…
Георги МИЛАНОВ
в. „Здравей, Чирпан!“
