Ивайло Тончев
Загадъчни портрети върху врата на сграда в Стара Загора – по писмо на наша читателка
Има сгради и истории, които живеят своя самостоятелен живот, в който ние хората трудно можем да се намесим. За една такава сграда със собствена история в Стара Загора ще се опитаме да ви разкажем, през разказа на една наша читателка, която се свърза с редакцията на NewAge.bg и ни изпрати тази история.
„Работих в тази сграда няколко години. Тя е разположена в центъра на града и е една от старите постройки в околността. Изключително неприветлива, без собствена тоалетна, сива и сумрачна. През пролетта на 2010 на няколко вечери ми се случи да сънувам, че влизам в голямата заседателна зала на сградата /има такава/. Не им отдадох голямо значение, сякаш не ви се е случвало да сънувате работното си място. Сънищата се повтаряха през няколко вечери. Един ден, когато имаше ясно слънце и прозорците на залата бяха облети със светлина /голямата зала е разположена успоредно на улицата/ ми дойде да вляза вътре.
Стори ми се, че виждам нещо от вътрешната долна страна на вратата. Приклекнах и застинах. Не знаех какво да правя, бях влизала често в залата, но никога не се бях заглеждала в тази и част, особено във вратата. Разтреперих се, но успях да събера кураж. Заснех го с фотоапарата си и показах снимката на колегите.
Представете си, работя предимно с жени и те бяха ужасени. Недоумявахме, как не сме го видели до момента, след като по няколко пъти седмично сме влизали по работа вътре. Кога се бяха появили странните портрети, нима никога не сме ги забелязвали?
Под принудата на паниката, изпратихме чистачката да купи спрей и да ги заличи. В магазина имало само черен и тя набързо покри цялата врата с черна боя.
Снимката във фотоапарата продължаваше да ме измъчва. Имаше много болка в лицата на хората, не знаех какво се е случило и каква е причината за тези странни портрети на долната вътрешна страна на вратата. Кой ги беше нарисувал, кога и защо…
Опитах се да науча малко повече за историята на самата сграда. Почти нищо, сграда като сграда – по документи. Освен неясните спомени на много възрастните хора от града, които твърдяха, че около 9 септември, 1944, тази сграда се е използвала за съдебна зала, а в мазето на сградата е имало килии и са се изпълнявали присъди.
Мазе? Чак сега разбрах, че сградата е имала мазе, което някога е било зазидано и входът към него е бил покрит с дъски така, че да не се различава почти от стената. От кого е било зазидано и защо, не успях да разбера.
На много хора разказах за историята и показах снимката. Признавам си, не съм никак суеверна, но снимката ме измъчваше до такава степен, че потърсих и съвет на хора, които имат повече опит от мен в областта на непознатите явления.
След няколко месеца един от тях се свърза с мен и ми даде листче с две имена, мъж и жена, от Бургас и Ямбол. Каза ми, че това са хората от портретите, загубили живота си в мазето на сградата преди много години. Посъветва ме да заръчам заупокойна молитва за тях, за да намерят душите им покой. Така и направих, но често се сещам за тази история, защото и в мен останаха много въпроси.
Изпращам ви тази снимка и разказа ми, за да се опитаме заедно да намерим истината за това какво се е случило. Дали мазето на тази сграда не крие още тайни, които някой не иска да бъдат разкрити? Знаете ли нещо за тези хора, за съдбите им? Или наистина има неща и факти, които е по-добре да си стоят зазидани зад стените и никой да не ги научава? Все още търся отговора на това…“
P.S. Предвид многото коментари и интерес към историята, нека ви уточним, че тя е такава, каквато ни я предаде наша читателка. Няма как да бъде по-различна или по-ясна откъм детайли. Затова е публикувана и в секцията Любопитно, раздел „Необяснимо и загадъчно“. Не можем да гарантираме друго, освен разказа на читателката, която пожела да остане анонимна.
