ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 75, 1990 г.
ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА ИЛИ УНИВЕРСИТЕТ
„БОЛНИ АМБИЦИИ” ИЛИ РЕАЛНА НЕОБХОДИМОСТ
Струва ми се, че в досегашните публикации недостатъчно задълбочено са разгледани реалните нужди на общината, които поражда настоящата дискусия. Недостатъчно далновидно са очертани перспективите от избора на едното или другото от предложените решения на проблема за бъдещите функции на Партийния дом. Освен това проектът за предоставяне на тази сграда на Техническия университет не е разгледан в неговата пълнота.
Аз съм старозагорец четвърто поколение и милея за настоящето и бъдещето на града ни. Средното си образование завърших в бившата гимназия с преподаване на френски език „Ромен Ролан” – сега Езикова гимназия, а висше – във Висшия машинно-електротехнически институт в София – сега Технически университет. Смея да твърдя, че като възпитаник на това училище също съм възпитан в любов и усет към духовната култура и с болка наблюдавам духовния упадък на цялата ни нация, а още повече на родния ми град. Но в същото време ясно съзнавам, че докато трае икономическият упадък, докато няма производство, докато магазините са празни, докато науката не е намерила мястото си в преустройството на икономиката, така че да бъдат задоволени елементарните материални нужди на гражданите и дума не може да става за такова равнище на културното развитие, каквото всички желаем. Съвсем естествено е в настоящата обществена ситуация интересът към културни институти като Историческия музей и Художествената галерия да е намален за сметка на развлекателните продукции на масовата култура като естрадни концерти, дискотеки, барове и пр. В този смисъл част от проекта за превръщане на Партийния дом в Културен дом, обхващащ настаняването на музея и Художествената галерия, е обречен поне за периода на кризата на неуспех – ще бъдат заети обширни пространства, обречени на рядка посещаемост и следователно неефективно използувани. В същото време ще бъде погребан един проект, който комплексно обхваща редица от икономическите, научните и културните проблеми на града, като частично решава в настоящия момент и проблемите, поставени от дейците на културата, но същевременно отваря широка перспектива за пълното им и даже още по-всеобхватно решаване в близките години. За какво става дума: 1. Замисълът за разширяването на съществуващия вече шест години филиал на Техническия университет в Стара Загора и превръщането му във Факултет по технотроника и механотроника с курсове за подготовка на студенти по инженерни дисциплини на чужди езици по западни програми и методики на обучение много добре се вписва в реалните икономически, научно-технически и образователни проблеми на града и областта. Известен е основният недостатък на фирма като ДЗУ и „Берое” – влагане на огромни инвестиции за закупуване на съвършена техника, която обаче, не се организира в ефективно производство. Основна причина, довела до това положение, е липсата на качествени материали и елементи и добри технологии. Оценката на западните експерти, която все повече добива публичност и подкрепя позицията на българските специалисти е, че не бива безотговорно да се прахосва натрупаната техника. За да се избегне това, са необходими инвестиции от западни фирми. По принципа на взаимната изгода те ще имат интерес да осъществяват трансфер на технологии и да доставят необходимите материали и елементи, ако реално участвуват в печалбата. В същото време в техен интерес е да подготвят български специалисти, владеещи френски език, които ще ръководят съответните производства и ще участвуват в тях. 2. Особен интерес за френската страна представлява и създаването към международния факултет в Стара Загора на звено за обучение на съветски и други студенти, което ще разшири преките контакти на френските специалисти с тях, а по косвен път и възможностите за пазарен обмен. Това е още един мотив за западни инвестиции в нашите фирми. 3. Безспорно, създаването на факултет в Стара Загора ще облекчи в известна степен много родители от региона, които биха били принудени да изпращат децата си, желаещи да следват инженерни специалност, при трудните условия на растящата квартирна криза в София. А естествено е, че перспективата за връзки с Франция ще повиши интереса за кандидатствуване в обхванатите специалности. Твърденията за криза за общежития в Стара Загора са несериозни на фона на кризата в София. Не случайно Техническият университет отпуща огромни инвестиции за изнасяне на част от обучението извън София. А при очертаната по-горе перспектива старозагорските фирми няма да се поколебаят да подпомогнат решаването на проблема с общежитията, ако изобщо се появи такъв. 4. Не бива да забравяме и дългогодишните традиции на езиковата гимназия, която така или иначе е създала доста кадри с френски език, някои от които са завършили технически специалности, но за жалост езикът, който са научили, някак си е останал като нещо ненужно в досегашното им развитие. Настоящата перспектива естествено би ги заинтересувала. 5. Ясно е, че с казаното дотук се очертава една комплексна перспектива, която рефлектира върху един пълен цикъл от развитието на научно-техническите кадри в Стара Загора и региона, чийто естествен завършек е подобряването на технологиите и съответно благосъстоянието на цялата общественост чрез западна помощ, която ни е така необходима в момента. Естествено, че едни силни фирми биха инвестирали повече за културното развитие и благоустрояването на града, още повече, че в бъдещите закони се предвижда в такива случаи да се облекчава данъчното облагане. В заключение най-неотложният проблем за функционирането на описания проект е липсата на сграда с определени функционални изисквания за обучението на нарастващия брой студенти. Тези изисквания напълно се покриват от функционалните възможности на едно от самостоятелно обособените тела на сградата на Партийния дом заемащо около ¼ от обема й – мнение, изразено от архитекти, участвали в проектирането. Според предложението на Техническия университет останалите части ще се използват за научно-техническа библиотека, изложбени и конферентни зали, зали за културни инициативи. Запазват се и хранителният блок, медицинският пункт, бюфетите и кафенетата, необходими за едно нормално висше училище. Цялата тази база ще бъде стопанисвана от Университета в съответствие с научните и духовните интереси на студентите и ще бъде отворена за всички старозагорски студенти и обществеността. Студентите ще бъдат естествени посетители на библиотеката, изложбите, семинарите и конференциите, които вече са се превърнали в традиция за сега съществуващия филиал на Техническия университет. Ясно е, че обоснованото дотук предложение никак не изглежда да е плод на „болни амбиции” за превръщане на града ни в университетски, а е следствие от реално формиралата се социално-икономическа ситуация. Надявам се, че то ще събуди за размисъл и подкрепа много старозагорци и в крайна сметка здравият разум ще надделее.
Владимир МЕЧЕВ – аспирант в Техническия университет
Дворец на културата или университет
