ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 77, 1990 г.
КРАСИМИР КОЙЧЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КС НА СДС:
И В ЖИВОТА, И В ПОЛИТИКАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕМ РЕАЛИСТИ
Г-н Красимир Койчев е роден в Стара Загора през 1956 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, актьорско майсторство. Четири години по разпределение е бил актьор в Толбухинския театър. От август м. г. е на работа в ДТ „Гео Милев”. За участие в постановки на Толбухинския театър г-н Койчев е носител на национални и три международни награди.
-Г-н Койчев, имате ли опит в политическата дейност?
-Не бих казал, че имам, защото с политика се занимавам отскоро. Както знаете, СДС е нова, млада опозиция, която тепърва търси своите структури, форми, своето място на политическата сцена. В този аспект не само аз, но и болшинството от нас са хора без политически опит. Навлязох в тази дейност в Стара Загора, когато се създаде НС „Екогласност”. За мен екологията е много важен проблем и затова инцидентният контакт с няколко души, които бяха сформирали ядрото, ме привлече на тяхна страна. Стичам за свой граждански дълг да се боря за оздравяването на природната среда у нас. Отначало бях редови член на „Екогласност”, после – говорител и координационен секретар. Нашето сдружение стана инициатор за създаването на СДС, а Стара Загора е един от първите градове, където през декември се учреди организацията ни. Един от основателите и досега редови член съм на РДП.
-Не се ли страхувате да станете по-известен като политически лидер, отколкото като актьор?
-Няма от какво да се страхувам, това е факт. Наистина в Стара Загора съм по-известен като политик, думата лидер ме притеснява малко. Причините са две. Първата е, че дойдох в града едва на 15 август м. г., а работа на сцената започнах през октомври. За един сезон един актьор трудно може да стане известен. И тъй като намесихте театъра, искам да кажа, че една от причините да се съглася да оглавя КС на СДС е именно театърът. Както знаете, нашият театър е без дом, а когато човек е под наем, е притеснен. Затова трябва да му помогнем на театъра да си върне своя дом, но такъв, какъвто той заслужава – ремонтиран, пребоядисан, с нови столове и т. н.
-Вие сте творец, а реалността е такава, че придобивате популярност като политик. В този смисъл не губи ли самият актьор?
-Зависи. По принцип много неща човек може да загуби или да спечели в този живот, независимо за какво става дума. Всичко е въпрос на мяра. Мярата е тази, която определя поведението, деянията, действията на личността. В този аспект мисля, че съм един сравнително балансиран човек. За това ми помага и професията. Това, което съм правил досега на сцената, ми донесе не само удовлетворение, но и признание. Участвувал съм в най-престижните международни театрални фестивали в Западна Европа. Аз и преди съм бил опозиция, защото винаги говорех това, което мислех. Но никога не са ме спирали да пътувам в чужбина. И най-сериозният довод на тази затворена система вероятно беше това, че давах добро лице като професионалист на България. Няма значение цветът на политическите въжделения – въпросът е да покажем какво можем като професионалисти.
-Какви са принципите Ви като ръководител на една политическа сила?
-Принципите ми на ръководител се сливат с тези на човек. Аз съм на становището, че основен принцип е честността на хората. Вторият е интелектът. В този смисъл мен лично много ме притеснява напущането на страната от млади и интелигентни хора. Може би това е най-големият проблем на България в момента, а не това, че пазаруваме с купони. СДС ще направи всичко възможно, за да спре тази миграция, защото най-страшното е, когато се наруши наситеността на интелекта в дадена територия. Тогава ни очаква катастрофа и няма да можем да възстановим икономическия, духовния, морални, екологичния баланс на обществото. СДС трябва да потърси всички политически сили и да се обединим под идеята да спрем миграцията на населението. Третият принцип, много важен за мен, е професионализмът. Цялата система стигна до това катастрофално положение единствено благодарение на самодейността в лошия смисъл на думата. Ние имахме политици само дейци, стопански ръководители, дейци на културата, често пъти също самодейци. Една голяма самодейност ни люшкаше и… я докарахме до катастрофа. Сега моментът е такъв, че трябва да се опрем на професионалистите.
-КС на СДС се поднови изцяло. Какви са съображенията за такава промяна?
-Тази промяна не е характерна само за нашия регион. Тя е тенденция за цяла България и е продиктувана от времето. Когато се създава едно движение, често пъти не може да се направи най-точният избор на ръководство. Не е толкова страшно, че една политическа сила има някакви грешки, страшното е, ако тя не си ги признава.
-Във всяка политическа сила има различни пластове. Ще отречете ли, че някои дойдоха в СДС, водени от еуфорията, други – да търсят политически дивиденти. От тези хора сега виждаме всяка партия иска да се освободи…
-В интерес на истината, има такива пластове. И това е нормално. Имахме голямо социално напрежение, трупано с десетилетия, и то трябваше някъде да излезе и да се освободи голямата енергия на част от населението. Защото ако не бяха тези митинги, шествия и други прояви, имаше опасност от взрив, който бе опасен за цялата нация. До този момент СДС овладява обстановката в града и сериозни инциденти не е имало. Ще спомена само случая на 2 юни, когато бяхме на косъм от такъв инцидент между привърженици на СДС и БСП. И тогава с г-н Драгиев, секретаря на ОбС на БСП, с разперени ръце спирахме хората. След 10 мин., когато предотвратихме скандала, си стиснахме ръцете и се разделихме едва ли не като приятели. Това, мисля, е начинът и в двете сили да се търси разумът, което би допринесло да имаме граждански мир.
-До изборите, въпреки грандиозните митинги, които СДС организира, въпреки ескалацията на напрежението, сериозни инциденти нямаше. Лошото се случи по-късно, въпреки че СДС се дистанцира изцяло от силите, извършили палежа на партийния дом. Докато не свърши разследването, никой не може да каже кой е подпалвачът.
-Според мен до изборите не се случиха никакви ексцесии благодарение на две неща. Първото, както споменах, хората освобождаваха огромна социална енергия и напрежение, а от друга страна целта на СДС беше да овладее настроенията и не допусна гражданска война. Голяма част от нашите привърженици, романтично разсъждавайки, очакваха колосална изборна победа и завинаги да се простим с комунизма. Изборите показаха друго. Аз не искам да коментирам доколко бяха честни, манипулирани и т.н. Факт е, че СДС ги призна за законни и на тази основа се формира Великото народно събрание. Това, че има сили както от едната, така и от другата страна, които искат да наложат своето становище, е друг въпрос. Трябва да бъдем реалисти – не винаги това, което ни се иска, се постига по начина, по който го желаем. Но тези хора, крайно леви и крайно десни, са част от народа и ние не можем да се дистанцираме от тях. На мен също не ми се иска в БСП да има сталинисти, които всеки момент са готови да извадят оръжието, но тези хора са част от българския народ. Ние и в бъдеще ще продължаваме да живеем заедно, да работим заедно. Обществено-политическият живот донякъде прилича на принципа на акумулатора. Имаме два крайно различни полюса, но благодарение на тях се получава електричество, което задвижва двигателя. Нека използуваме тази енергия, която носят крайно левите и крайно десните. Не е толкова важно да се разграничим от тях, а по-скоро мъдро да използуваме тази политическа обстановка, този дефект, който да превърнем в ефект. Да си подадем ръце и плюсът и минусът да станат онзи двигател, който да задвижи обществено-политическия живот, онази структура на икономиката, която ще ни изведе от кризата. Нека повече не се настройваме един срещу друг, аз съм бил в състава на културна делегация в Афганистан и видях с очите си какво значи братоубийствена война…
-Вие поемате ръководството на СДС в труден момент. Каква ще бъде платформата на съюза в предстоящите избори?
-Трябва да се отчитат реалните, конкретните измерения за дадена община или сфера на обществено-политическия живот, за да се види кое за момента е най-генералното, най-важното като проблем. Какво му е необходимо на населението днес, защото на хората им омръзна да им говорим за утре и с право. Хората искат днес да живеят и ние трябва да тръгнем от решаването на днешните проблеми. Затова СДС трябва изцяло да изработи своята платформа и позиции от нуждите на днешния ден с тенденция да ги доразвие, да се допълнят към утре. В този аспект за решаване на конкретни проблеми в общината има твърде много. Имаме създадени 11 експертни комисии от специалисти от различни области и решаващо значение за разработването на платформата ще имат те.
-Какви хора предпочитате да влязат в листата на СДС за предстоящите избори?
-Бих искал те да бъдат честни, интелигентни, демократи по душа. Хора, които имат необходимите професионални качества за обществената област, в която ще работят.
-Древните са казали, че властта развращава. Мислите ли за това?
-Вярно е това, доказано е през вековете. Аз пак ще изходя от актьорската професия, защото съм по-сигурен там. И тя развращава хората. Но ако гледаш на нашата професия не като на занаят, а като призвание, няма от какво да се страхуваш. Така е в политиката. Ако човек намери своето призвание в структурите на властта, мисля, че той няма да се разврати. И политиката е изкуство, а не като занаят. Добрите политици, големите политици се родеят с твореца.
-В предстоящите избори СДС ще излезе ли с единна листа?
-СДС ще запази определено своето единство, което е необходимо на този етап. Тоталитарната система не е разградена, тя още е налице. Целият апарат стои непокътнат и в селата, и в предприятията. Затова СДС е длъжен да събере под своите знамена цялата опозиция, всички малки партии, организации, сдружения извън нашата коалиция. Крайно време е обединената опозиция да нанесе решаващ удар в политически аспект на онова сталинистко крило в БСП, което има голямо влияние вътре в партията.
-На кои човешки добродетели държите най-много?
-Интелигентност, морал и професионализъм.
-Какво Ви разочарова в хората, на които вярвате?
-Разочарова ме лъжата, измамата. Разочарова ме отказът на някои хора да мислят и това е страшно. Всеки има дадено нещо свише, но човек трябва и да го развива, да търси себе си. Човек трябва да търси своето място в обществото. Защото на онова място, на което е най-полезен за обществото, в едно демократично общество, той ще бъде най-добре. Това е една взаимна договореност между личността и обществото, която при нас е нарушена. Към това трябва да се стремим и ние. Трудно се постига, но това е идеалният вариант да използуваш от една страна възможностите на личността, а от друга тази личност да се чувствува свободна и удовлетворена.
