ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 78, 1990 г.
● ВЕСТИ ОТ ФИНАНСОВИТЕ СРЕДИ
КОГАТО ПАРИТЕ „ГОВОРЯТ”…
Индексацията. Нейното въвеждане всички очакваме с нетърпение, защото все повече нарастващата инфлация стопява приходите и спестяванията ни. След като тя не „заработи” от 1 септември, останаха надеждите, че това ще стане от 1 октомври. Ако се доверим обаче на казаното от председателя на Търговска банка – Стара Загора, Спас Спасов, и този няма да бъде последният срок. Не звучи утешително, но е така. Засега нито едно финансово учреждение в страната няма практически указания как в действителност ще се извършва индексацията. Както е известно, банковите служители не работят с думи и предположения, а със съответните нормативни документ, а такива все още няма. Като прибавим и изискването, че за тяхното изучаване и прилагане също трябва време, то твърдението, че и през октомври нищо няма да се промени, звучи напълно правдоподобно. Пак правдоподобно и пак далеч не утешително звучат думите на председателя на банката, че въвеждането на индексацията няма да реши с магическа пръчка паричните проблеми на всички. Средствата за нея няма откъде да дойдат, ако дадената фирма сама не си ги осигури. Как най-просто това може да стане, е известно – чрез съкращения. Или за да получат едни повече други ще трябва да отидат на улицата. Такива са законите на пазарната икономика и не ни остава нищо друго освен да им се подчиняваме.
Какво очаква фирма ДЗУ? Ако трябва да бъдем максимално ясни и точни в отговора си, то той ще бъде – неизвестност за бъдещето. Причините за това са комплексни, но всички заедно са довели до изключително тежкото финансово положение на този „мастодонт” на старозагорската икономика. Съществува реалната опасност в близките месеци нито един от служителите и работещите в него не само да се прибере в къщи с минималното заплащане от 165 лева, но и да не получи абсолютно нищо. Както стана ясно от посещението ни в Търговската банка, в момента се водят преговори за отпускане на кредит. Но кредит се дава срещу произведена и реализирана продукция, а както всички знаят, заводите на фирмата от известно време не правят това. Друг въпрос, но не по-малко маловажен, е, че досегашните им съветски партньори отказват да приемат продукцията им, дори повече, сключените договори. С десетки милиони се изчисляват и задълженията на фирмата към партньорите им в страната. С други думи, условия за кредит няма, а днес никой не може да си позволи да хвърля пари на вятъра. Стагнацията в икономиката ни не е подминала и други две мощни стопански обединения на територията на Старозагорската община – фирмите „Хранинвест” и „Берое”. Макар и не съвсем безизходно, тяхното финансово положение също не е за завиждане. Останалите клиенти и длъжници на Търговска банка могат да разчитат на доверието на финансистите.
Информация за частните фирми. Те също в определена степен могат да разчитат на доверието на финансистите от Търговска банка. Вече утвърдена практика е тук да се отпуска на частни – еднолични и колективни фирми еднократен кредит на стойност до 100 хиляди лева. На това не се върши хаотично и безпринципно, а целенасочено и при определени условия. С най-големи шансове са фирмите с предмет на дейност в областта на производството на селскостопанска продукция и животновъдството, както и в областта на услугите. Значително по-малко „привилегировани” са частните предприемачи в търговията. Най-голям кредит досега е отпуснат на частни лица на стойност от 600 хиляди лева. Особената щедрост в случая се обяснява с факта, че те ще бъдат използвани в сделка, гарантираща определени валутни постъпления в авоарите на Търговска банка. Това изключение от утвърдената традиция в не малка степен издава предпочитанията на финансистите и нищо чудно, ако и други предприемчиви граждани се зарадват на подобно доверие. Определен интерес ще предизвика вероятно и информацията, че Търговска банка предлага изгодни условия за личните влогове на граждани. Внесените парични средства за над три години ще могат да носят на собствениците си лихвен процент от 3,5 на сто, а за спестяванията във валута – 6 на сто. Много или малко е това, нека всеки сам реши, а и да направи справка в ДСК или двете представителства на Балканбанк и Транспортна банка. След като не можем да избираме какво да купим с парите си, поне можем да избираме къде да ги съхраняваме. А то не е за пренебрегване.
Материала подготви Павел КЪНЕВ
Когато парите „говорят“…
