На 22 септември 1908 г. по обяд в черквата „Свети Четиридесет мъченици” в Търново България е обявена за царство, а княз Фердинанд приема титлата „цар на българите”. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава.
[ad id=“225664″]
17 години в ролята и духа на Фердинанд се превъплъщава великотърновският актьор Сава Димитров. Той е автор на първия сценарий за честването на Независимостта.
Според него до прочитането на декларацията не се стига лесно. Княз Фердинанд I, според разказа на актьора, се е колебаел до последно и е предлагал все пак да се обсъди още веднъж този акт.
Решаваща роля изиграва тогавашният премиер Александър Малинов, който по думите на Сава Димитров намира разколебалия се Фердинанд и му казва, че има два пътя. Единият – да си замине, или да прочете декларацията. Според актьора, Фердинанд все пак се решава да прочете декларацията за независимост в църквата „Св. 40 мъченици”. Но за да е по-сигурно, Александър Малинов настоява новият цар на българите да я прочете и втори път пред събралото се множество в крепостта Царевец. Поне това е интерпретацията на Сава Димитров за случилото се преди 108 години.
[ad id=“263680″]
Апелът на ветерана актьор е всички добре да се замислят и да погледнат назад към българската история и да вземат пример от доблестта на онези велики мъже, работили и дали живота си за свободата и независимостта българска.
Всъщност Велико Търново е първият български град, в който се чества Независимостта без датата 22 септември да е обявена официално за национален празник.
Към 1995 г. нагласите за тържествено отбелязване на знаковото събитие започват да надделяват. Заради течащите реформи в СДС и заради напрежението покрай тогавашните местни избори честването остава на малко по-заден план. „Въпреки това направихме най-важното – събрахме се съмишленици, убедени в изключителната историческа значимост на датата 22 септември“ – спомня си днес Сава Димитров.
[ad id=“236993″]
Година по-късно е основан Инициативен комитет за честването на Независимостта. Негов председател става историкът проф. Милко Палангурски, а в комитета влизат тогавашните великотърновски сини депутати Пламен Радонов и историъкът Константин Дочев, преподавателят Илиян Стефанов и актьорът Сава Димитров.
През 1996 г. Петър Стоянов открива кандидат-президентската си кампания във Велико Търново. Щабът му избира 22 септември с идеята, че е дата, символ на българското единение. Точно защото е идея на СДС, основният му политически конкурент Иван Маразов, издигнат от „Заедно за България”, отказва да застане редом до Стоянов. Така е изпусната възможността на събралото се множество символично да бъде показано, че не може да се решават фундаментални проблеми, ако няма обединение на нацията.
[ad id=“236999″]
Въпреки всичко, на 22 септември 1996 г. Великотърновският митрополит Григорий повежда празничното шествие, в което се включват хиляди великотърновци и гости на старопрестолния град.
На Сава Димитров е поверен сценарият, по който да протече честването. Замисълът бил той да бъде съгласуван с тогавашния пиар на Петър Стоянов – писателят, поет и драматург Стефан Цанев. Когато разбира кой е сценарист, Цанев отказа, заявявайки, че е убеден, че задачата е изпълнена на ниво и че написаното не се нуждае от корекции, гордо споделя Сава Димитров.
„Що за държава е тази, която не тачи и чества деня, в който е обявена независимостта й?! Това ме провокира да се включа“ – емоционален е и днес беловласият актьор. Той разкрива, че писал сценария с приповдигнато настроение, базирайки се както на историческите факти, така и на собствените си емоции, с които дообогатил историята.
[ad id=“218001″]
През 1997 г. вихърът на събитията остава силен и великотърновските депутати пропускат възможността и момента да входират в Парламента предложението за това 22 септември да бъде обявен за национален празник.
Така се стига до 8 септември 1998 г. Броени минути след 18 ч. Пламен Радонов и група великотърновски депутати от ОДС депозират в деловодството на Тридесет и седмото Народно събрание предложение за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Пламен Радонов, Николай Згурев, Константин Дочев и Цветан Димитров предлагат 22 септември да бъде обявен за официален празник. От трибуната предложението на великотърновските депутати е защитено от историка Константин Дочев.
[ad id=“225664″]
„В историята много често има различни мнения. Съвременните историци правят по един или друг начин опити тази наша най-нова история да бъде представена обективно и ми се струва, че не трябва да залитаме и правим грешни оценки за една или друга историческа личност – дали тя е била с републикански или монархически възгледи.
Важното е, че през 1908 г. наистина де факто България става независима държава. Това е един краен завършек на всички революционни идеи и опити на нашите възрожденци и революционери да завършат въжделенията на българския народ от началото на XIX век до началото на XX век.”, са думите му, вписани в протокола от 169-ото заседание на Народното събрание от 9 септември 1998 г. Предложението е гласувано единодушно от всички присъствали тогава 175 депутати.
„За мен това беше най-естественото развитие на нещата. Всички държави по света празнуват или създаването си, или Деня на независимостта си. Така че днес ние честваме правилния ден. Можем да го завещаем на потомците си така, както ни го завещаха Фердинанд, Александър Малинов…
[ad id=“263680″]
Това, че сме в Европейския съюз, не ни пречи, напротив – трябва да дадем своя културологичен, политически, а след време, защо не, и икономически принос към общата европейска кауза. Там не би трябвало да влизаме само като територия, а като нация, дала немалко на света. А 22 септември е отправна точка, която дава самочувствие на българите“ – продължава да е убеден Сава Димитров.
И допълва, че държавата не трябва да се ограничава единствено с плакатното празнуване на 22 септември. Нужна е огромна просветителска дейност, трябва тази дата да бъде преподавана в училище по подобаващ начин – така щото като чуят химна, децата да слагат ръка на сърцето си.
„Предците ни са мислили с голяма далновидност. Винаги съм казвал, че всичко хубаво за България е тръгвало от Велико Търново и е завършвало немного добре в София. Един ден и нова България пак ще тръгне от Велико Търново“ – развълнувано заявява в навечерието на тазгодишните чествания на Независимостта Сава Димитров.
Днес той не чете декларацията и не е Фердинанд, а възстановката по неговия сценарий вече не се провежда както преди – с много участници и сюжети. Някои твърдят, че разказът му не бил достоверен, въпреки че е емоционален и завладяващ. А Сава Димитров споделя, че дори през годините тази възстановка е била спирана под претекст, че Фердинанд не бил важен за нашата история.
Все пак в наши дни всичко си е на мястото, макар и като семпло и поокастрено през годините представление, лишено от повече сюжети и участници.
Източник – http://www.desant.net/
