Жената се спотайва зад най-високите стени, които е издигнала сама. Те са част от света, който си е изградила.
От една страна това е нейната защита, а от друга – светът, който принадлежи само на нея. Тази обвивка я кара да се чувства в безопасност. Тази защита и е необходима. Затова ѝ е трудно да намери място за още един. Това може да се превърне в проблем за нея. Момичето, което е свикнало да бъде само ще ти каже в един момент, че „не си нужен“. Често ще я чуваш да казва: „Мога да направя това сама“ или „не се притеснявай за мен“ или „ще се оправя“, „ще ми мине“. И наистина ще изглежда толкова силна, все едно няма нещо, с което да не може да се справи.
[ad id=“225664″]
И това донякъде е така. Тя наистина може да се справи с всичко ако поиска. Но това, че тя няма нужда от теб не означава, че си и безразличен. С течение на времето самотата се превръща в зона на комфорт, безопасно пространство. Самотата с времето става дори красива, толкова свикваме с нея. Затова, когато се появи някой и промени този свят, се случва земетресение… Това разтърсва живота й и всичко, на което е свикнала. Затова тя много ще се страхува. Не само, защото ще се колебае дали да ви допусне, дали да ви покани в своя микросвят, който до момента е принадлежал само на нея. Най-много от всичко се страхува, че допускайки Ви, ще загуби чувството за комфорт от самотата. Този вътрешен страх е съпроводен от въпроса: „Какво ще правя ако той си тръгне?“ Жената, която е свикнала да бъде сама, се страхува да се отучи от този навик. Ако Вие искате да Ви допусне, то тя си мисли, че не иска да я напуснете.
Източник: Actualno.com
