В някакъв манастир имало един луд монах. Не че бил наистина луд, но другите го смятали за луд заради всичко, което казва и прави. Една вечер игуменът на манастира го повикал и го попитал как е преминал денят му, какво е вършил. Монахът отговорил:
– Имах много работа, свети игумене, както всеки ден. И ако Всемогъщият Бог не ми беше помогнал,малката ми сила нямаше да е достатъчна, за да се справя с всички тези задачи.
– Какво си правил, с какви неща си се занимавал? – попитал своя монах озадаченият игумен.
– Първо – започнал да разказва монахът – трябваше да се погрижа за два сокола, после да удържа два елена и да обучавам две ловни кучета. И освен всичко това, трябваше да победя една змия и да укротя една мечка. И не стига всичко това, ами трябваше да се погрижа и за един болен човек.
– Какви ги говориш? – попитал обърканият игумен. – Нямаме такива послушания в този манастир. Сега разбирам защо някои хора казват, че си луд.
– Това е добре, свети игумене, нека ме смятат за луд – отговорил смирено монахът. – Но всички тези послушания се случват в нашия манастир и с Ваше благословение аз ги извършвам всичките.
– О, благословени, ще ме побъркаш – казал слисаният игумен, понеже не можел да разбере какво казвал монахът. – Какви са тези послушания и кой ти ги е дал?
– Бог ми каза да ги върша, свети игумене, и аз спазвам Неговата заповед. Що се отнася до послушанията, за които питаш – двата сокола, отче мой, са очите и ние трябва да се грижим за тях постоянно, за да не гледат неща, които ще ги наранят. Двата елена, които удържам, са двата ми крака, за да не ме отведат някъде да сторя зло. Двете ловни кучета са ръцете, които обучавам да вършат само добро. Що се отнася до змията, която побеждавам – това е езикът ми, и аз трябва да побеждавам тази змия, да не говоря празни неща и да не пръскам отрова срещу другите. Накрая – мечката, която укротявам, е сърцето ми, за да няма гордост и тщеславие в него. А болният човек, за когото се грижа, е моето тяло, за което се грижа да не падне в болестта на прекалената чувственост. Сега разбираш ли, свети игумене, какво съм вършил?
– Ти, детето ми, не си луд, както казват, но наистина имаш мъдрост, най-мъдрият си от всички нас. Бог да бъде винаги с теб и да ти помага в твоите добри дела. Ела да те благословя!
Игуменът се навел, дал свето целувание на своя монах и го благословил с кръстното знамение.
johnsanidopoulos.com
