На прага на президентските избори премиерът Борисов се връща към старите си управленски навици. А това може да означава само едно: управлението е уязвимо. И очевидно го осъзнава.
Коментар от Полина Паунова:
„Как могат да ви лъжат по този безогледен начин? Щял Радев да ви оправи – с кой лост ще оправи кметствата? С кой?“, попита премиерът Борисов пред 15-те хиляди привърженици на ГЕРБ, събрали се в залата-слънце (както нарича той „Арена Армеец”) за откриването на предизборната кампания. На фона на липсващите „лостове” в ръцете на всички останали кандидати (тъй като Румен Радев е само илюстрация) министър-председателят, сякаш подкупвайки избирателя, изброи традиционните благини, които правителството му твори за страната: магистрали, зали, пътища, плащания за КТБ и енергетика, битка срещу контрабандата, пречиствателни станции… Добави споразумението за реадмисия на мигранти между ЕС и Афганистан и свалянето на визите за Канада от догодина за част от българите, а през 2018 – за всички българи (почти като оная история с полупроводниците). Каза също така, че ако спре програмата за безплатно саниране на блоковете, сигурно ще има гражданска война – толкова ѝ се радват хората. Към всичко това добави пари за пенсионерите и повече средства за учители и военни. Като последното си е направо легален рушвет за цели гилдии.
„Нашите„ срещу „вашите„
Пред екзалтираната публика, подгрята с песни и танци, Борисов повтори тезата си, че ако ГЕРБ не са №1 на първия тур, ще подаде оставка. След което дръпна гневна реч срещу политическите си опоненти: „Когато ние паднахме от власт, те ни налетяха като стършели. Простихме им, но сега се самозабравиха и се опитват да кроят планове”. Последва нов словесен залп, от който стана ясно, че всички останали искали да крадат от фискалния резерв.
В целият спектакъл, организиран именно заради речта на Борисов, присъствието на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ почти не се забелязваше. Двамата номинирани бяха кратки в изказванията си, а предизборните материали напомняха по-скоро на кампания за парламентарни избори, тъй като по тях не беше отпечатан ликът на „майката на нацията“. За сметка на това не липсваше емоционална реч на Цветан Цветанов, а на сцената като подгрявка на Борисов се възкачи и Георги Марков, който „поучи“ премиера да не бъде толерантен към опозицията.
Цялата тази демонстрация на предизборна мощ бе гарнирана с отцепено движение около зала „Армеец“ и извозване на симпатизанти с автобуси, собственост на държавно училище. А ето и изводите, които можем да си направим след този спектакъл:
Само две години трябваха на новия Борисов, за да се върне към старите си навици, които напоследък бяха останали единствено в инструментариума на Цветан Цветанов. Само две години бяха необходими, за да видим отново това противопоставяне между „нас“ и „вас“. Само две години и една предизборна кампания бяха нужни, за да бъде разбуден споменът за онази демонстрация на мощ, която звучи като заплаха. Само две години бяха необходими на Борисов, за да впрегне държавата в партиен слугинаж. Училищните автобуси и отцепеното движение са най-малкият пример – по-едрите пиарски инструменти са също толкова видими. Нима учителските заплати не са „купуване на гласове“? Само че от онзи вид, който не влиза в обсега на Наказателния кодекс.
В „Арена Армеец“: Бойко Борисов с Цецка Цачева
Месец преди президентските избори министър-председателят се върна към образа от предходния си мандат. Той управлява без парламентарно мнозинство, като успява в отделните ситуации да получи подкрепата на различни опозиционни крила. В останалото време основната му функция е да противопоставя добри и лоши, наши и ваши, съдии и прокурори и прочие.
Защо се върна старият Борисов?
Усвоил политико-интригантските трикове, лидерът на ГЕРБ се връща към познатите способи на управление. Което може да означава само едно: на прага на президентския вот партията му се чувства несигурна, а авторитетът му зависи от „агиткаджийството” в политиката. И проблемът изобщо даже не са останалите формации. Борисов добре знае, че неговата „агитка” е най-голяма. Заплахата на този вот са всички онези хора, които няма да гласуват за ГЕРБ, защото са омерзени от случващото се (или по-скоро неслучващото се) в България. И тук никакви визи за Канада не могат да донесат повече гласове.
Самият факт, че ГЕРБ не успяха да излъчат по-ярка кандидат-президентска двойка, говори за един съществен проблем: формацията очевидно няма други силни фигури освен Борисов. А това е проблем не просто за президентския вот – подобна липса е хроничен проблем на управлението.
Въпросът дали Цецка Цачева ще бъде президент или не става все по-безинтересен, тъй като най-вероятно именно тя ще спечели балотажа. Както стана ясно от думите на премиера, останалите кандидати просто нямат „лостове“ за дребни подкупи към избирателя.
Много по-важна в тази ситуация е партийната подкрепа на първия тур – тъкмо тя ще бъде онова мерило, онзи ориентир, който трябва да покаже на премиера дали при евентуални предсрочни избори ще разполага с полезни ходове за съвместно управление, извън БСП и ДПС. А тази аритметика изнервя Борисов – защото добре знае, че ако не успее да активира достатъчно силна партийна подкрепа, ще влезе в следизборните задкулисни преговори в по-неизгодна позиция.
