ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 84, 1990 г.
ОБРАЗОВАНИЕТО: НАУКА, КУЛТУРА И БИЗНЕС
АНАТОМИЯ НА НЕУСПЕХА
2. И ние поехме по нашата пътека. За да стигнем до откриването на Комплекса. Този, който прочете внимателно договора, ще разбере, че той съдържа, под една или друга форма, повечето основни идеи, за които вече стана дума. Естествено на първо място е обратната финансова връзка с потребителя. Хиляди пъти по-добре е многоликият пазар да определя посоката на развитие, културните ценности, които трябва да преминат в образованието и личните професионални качества на учителя, вместо няколко административни наполеончета от местен и републикански мащаб. Не зная как да обясня на опонентите на идеята, че дворците на администрацията се появяват винаги, когато съборим пазарните павилиончета… Единствен Потребителят може да извади нашето образование от състоянието на перманентна мизерия, единствено той може да поеме разходите по поддръжката и обновяването на една съвременна материална база, единствено той може да върне достойнството на учителската професия. Но не навсякъде и изведнъж. И не като подаяние. А като бизнес. Иначе нашето образование ще продължава да се крепи на отделни личности, като г-н Стоев. Но те се броят на пръсти и винаги ще се намери кой да им върже ръцете. И ако искаме науката да влезе в образователния процес, но не като „скъп гостенин“, а като постоянен работник, системата трябва да й предлага не само „теми за размисъл“, а преди всичко приличен брой пълномощия за свободна дейност във вид на популярните знаци, изобретени още от финикийците. Само по този начин ще се появят разработени алтернативи за нашето образование. Само така ще се възстановят скъсаните информационни канали с потребителя. Това е единственият начин в графата „таланти“ и „надежди на нацията“ да се впишат не само кандидатите за проекто-олимпийския ни отбор. И потребителят ще направи всичко това. Защото ще го ръководи интересът. Към собствените му деца. В навечерието на откриването на Комплекса, всички необходими условия от наша страна бяха осигурени. Директорът на V ОУ, г-н Стоев, с невероятни усилия успя да набави 30 компютъра, разположени в две зали; специалисти, чиито имена се знаят в България, очакваха „важните“ гости за откриването; край компютрите в залата за демонстрации стояха шестокласнинци, които вече бяха шампиони от републикански състезания; методиката, по която трябваше да се започне обучението, бе готова (месеци по-късно една незначителна част от нея спечели втора награда на Републиканския преглед на ТНТМ; при това с първа награда бе отличена разработка извън областта на информацията). Дори приятел художник бе направил емблемата на клуба „АМЕТИСТ“ (Алгоритми, Математика, Електроника, Техника, Информационни Системи и Технологии). Няма да описвам подробно откриването, за да не просълзявал читателите. Ще спомена само, че докато специалистите, подведени от демократичната атмосфера, дискутириха (по думите на развълнувания г-н Стоев) като на научен съвет, важните гости така и не проявиха интерес дори към сандвичите, а представителят на ОК на БКП с явна досада поглеждаше ту мен, ту часовника си. Да не пропусна да отбележа, че и от ДЗУ дойде някакъв специалист… И още тогава инициаторите разбраха, че подписите и печатите на прочутото ДЗУ ще струват по-малко от хартията, на която бяха положени. Още тогава стана ясно, че идеята за обратна връзка с потребителя е една илюзия: защото този потребител не дава пет пари за кадрите си. Защото за неговото оцеляване не беше нужна победа в безкомпромисната пазарна битка, а гросмайсторска титла по административен шахмат. И днес не ми се вярва повечето фирма да проявят подобен интерес. В близките година-две те ще решават въпросите за оцеляването си в следващите месеци на кризата. Едва ли някой ще прави в този хаос капиталовложения за идните години. С което окончателно ще отрежат клона, на който стоят.
Кънчо КЪНЧЕВ
(Следва)