Не можем да отключим психично заболяване само от стрес. Стресът е рисков фактор, който допринася за появата на психичен проблем, но такъв се отключва само при хората, които имат генетична предразположеност към подобен и са подложени на стрес. Това обясни пред Дарик един от най-добрите психиатри в България доц. Весела Стоянова от Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница. Тя подчерта, че голяма част от населението лекува паническите си атаки с бензодиазепин и с алкохол, което е грешка, тъй като не води до пълно излекуване, а само до зависимост.
Подмладяват ли се психичните болести или българинът просто се престраши по-често да търси помощ?
Психичните болести, ако направим една статистика, сигурно ще видим, че се подмладяват. Тук факторите са различни. От една страна наистина хората се научиха много по-рано да разпознават психичните проблеми и да търсят специализирана помощ. От друга гледна точка, интензивният начин на живот, предизвикателствата пред по-младите хора, трудностите, с които те се сблъскват в началото на своя професионален, семеен и личен път, провокират повече предимно тревожни и депресивни състояния.
Стресът ли е в основата за отключване на евентуален психичен проблем или по-скоро генетичната предразположеност?
И тук отговорът не е еднозначен. Стресът е рисков фактор за всички хора, но не всички отключват психични заболявания. Отключват само тези, които имат някаква генетична предиспозиция или нещо се случва – вътреутробно или в ранното развитие – което прави мозъкът по-уязвим за този психосоциален стрес. А той, в крайна сметка атакува и много хормонални и ендокринни системи в организма, освен, че е отговорен за възникването на тревожните и депресивните състояния.
Паник атаките аларма за психичен проблем ли са или са временни явления, предизвикани от стрес?
При всички случаи са временни явления и ако се атакуват адекватно, практически са още по-временни. Но те са аларма за стрес, защото повечето тревожни разстройства, сред които спадат и паническите, се отключват в социума, във взаимоотношенията в професионален и личен аспект. Така че те няма как да не са аларма за напрегнато ежедневие, но при всички случаи са проява на т.нар. вегетативна лабилност, проява на тревожност, за която трябва да се вземат мерки, тъй като за съжаление може да хронифицират, може сериозно да повлияят на ежедневното функциониране. Най-неприятното обаче е, че ако не се лекуват адекватно, след себе си водят до злоупотреба с бензодиазепин и с алкохол. Голяма част от населението се лекува само с подобни медикаменти и средства и това вече води до друг проблем – проблемът със зависимото поведение.
Алкохолът подтиска тези симптоми, но само за момента…
Да, за момента успокоява, след което нещата отново се връщат в рамките на ежедневното функциониране.
Може ли стрес у родители да се прехвърли върху детето? От напрегнато ежедневие, от безпаричие…
Абсолютно! Децата са изключително чувствителни, сензитивни към особено емоционалните проблеми на хората, които обичат и, от които зависят – това са хората от непосредственото най-близко обкръжение. Така че, деца, израстнали в една такава среда с непрекъснат стрес, безпокойство и тревожност у родителите, освен, че носят и някаква генетична предиспозиция, средата също формира. Факторите на средата в крайна сметка изграждат един стил и едно поведение у детето да се тревожи и да се справя по-трудно в състояние на психосоциален стрес, защото примерът, който вижда, определено е такъв. Това по-късно, в зрелия живот на порасналото дете, може да се отрази на цялостното функциониране на неговия организъм.
Вашето послание към нашите читатели?
Може би това, което отправям всеки ден и към себе си, и изключително стриктно се опитвам да прилагам към децата. Бъдете по-скоро честни, отколкото добри. Бъдете откровени със себе си, откровени с най-близките си, за да може да имате една среда, в която да има взаимно доверие между вас и вашите най-близки хора. Те са хората, които ще ви помагат в най-трудните ситуации. По отношение на професията, всеки да се държи така, както му идва отвътре, а в личен план – да бъде честен със себе си и с най-близките си.
Източник: bestdoctors.bg
