ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 14, 1990 г.
БОЙ ПО САМАРА
Че магарето ни е затънало в калта – затънало е, че самарът, излъскан от движението на бездарните ездачи, си стои на гърба му – спор няма, че ездачите плеснаха с ръце и се прегърнаха далеч от калта – и това е така: плеснаха с ръце без да се оплескат.
Тогава защо е този бой по самара?
Причината е проста – така хем магарето няма да се разсърди и да хвърли някой опасен къч, хем остава надеждата, че може да направи заветната крачка към спасителния бряг. Без да хвърля опасния къч. На това му викат политика.
Примери – колкото щеш. Тези дни, докато магарето си дремеше в калта, в ефир течаха дебатите в Парламента около приемането на Закона за спекулата. И ечаха ударите по самара. Спореше се дали и колко трябва да бъде глобявана бабичката, която е изнесла пред входната врата да продава десет от снесените в личния й двор двадесет яйца. И за други неща се спореше. Накрая законът беше приет, но той едва ли ще удари по основата на пирамидата – организираната престъпност у нас вече е факт. Ударите пак бяха върху самара, а не върху гърба на… ездача. Който вкара магарето в калта.
[ad id=“255238″]
Пак тези дни в интервю на страниците на „Литературен форум“ един от радикалните лидери на БСП и депутат в Парламента се мъчеше да дообясни как магарето се е самонастанило в калта. С други думи, видите ли, нашенският Марко орал, сял и тъкал за около две хиляди долара. А швейцарският му събрат Макс – за около двадесет и две хиляди долара. Но мързеливият нашенец Марко папал фураж в натура на стойност от 60 до 80 на сто, от шоколада, който хруска Макс. Сега разбирате ли къде са отишли милиардите долари, взети назаем от Макс през последните години? Опапал ги е Марко. Барабанен бой по самара на разширеното потребление и нито дума за ездача, който ги закопа край Радомир, Дебелт, Русе, Кремиковци… И на това му викат политика. Политика, която има мнозинство в Парламента.
Не вярвам на закони и изказвания, които гъделичкат с розово листенце последиците, а забравят да боднат с шип от роза първопричината. Самарът е безчувствен, Марко плете крака и отказва да направи заветната крачка към спасителния бряг. А ездачите в никакъв случай не живеят в село Яздач. И тях индексацията на пенсиите и заплатите не ги засяга.
Божидар ГРОЗЕВ
