ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 15, 1990 г.
СЕГА МОЖЕ ДА СЕ КАЗВА ЦЯЛАТА ИСТИНА
Двете писма, които публикуваме, имат различен адрес. В редакцията пристигна писмото на бившия първи секретар на ОбК на БКП и на ОблК на БКП в Хасково Иван Иванов. Като независим вестник ние бяхме длъжни да дадем правото на отговор и на ген. Игнат Колев. Вместо коментар той ни предложи писмото си от месец април т.г до окръжния прокурор в Стара Загора и редакцията на в. „Септември“, което не е публикувано.
Другарю окръжен прокурор, Прочетох внимателно публикуваното от Вас заключение във в. „Септември“, бр. 25 от 27 март т.г. за извършената проверка от Окръжна прокуратура, при което пишете, че „поради липса на данни за извършено от Иван Иванов престъпление, преписката (№ 233 от 1990 година) е прекратена“. Това че сте прекратили преписката, е Ваше право и задължение, ако има законно основание за това. Искам обаче да уточня някои моменти по тази преписка, защото в противен случай излиза, че измислям неверни обстоятелства и факти, злепоставям невинни хора, внасям заблуждение и подвеждам такава институция, каквато е Окръжна прокуратура. Какви са фактите? И сега твърдя, че никога не съм „предавал“ материали на следствието, както Вие пишете в заключението си. тази преписка никога не е напускала следствените органи, с изключение на няколко дни, когато по силата на неписаните правила за номенклатурните кадри, трябваше да докладвам в началото на 1985 г. на първия секретар на ОК на БКП М. Йовчев, че Иван Иванов като главен директор на СХК – Стара Загора, в съучастие е извършил престъпление. Тогава така беше. Без съгласието на съответния партиен орган, т.е. на първия секретар, не можеше да се търси никаква отговорност на кадрите от номенклатурата. По това време Ив. Иванов вече беше секретар на ОК на БКП. Независимо от моите възражения ми беше наредено от М. Йовчев тази преписка да не се приобщава към следствено дело № 521/84 г. Преписката върнах на следствието. Сега отново по Вашето заключение. След като се произнасяте, че липсват данни за извършено престъпление, би следвало да уточните на какво основание. Може би затова, че вече липсва първичната документация, която е унищожена по „давност“. А в преписка № 233 са останали само показанията на Иванка Георгиева Стойчева – материално-отговорно лице в стаята за гости и личния й „тефтер“, на чийто страници Иванов е утвърждавал сметките. След това са съставяни фактури в счетоводството на комбината, същите отново са утвърждавани от главния директор и други длъжностни лица и едва след това са осчетоводявани. Никога не съм твърдял, че Иванов лично се е облагодетелствувал и че е присвоил продукти и средства, но нали трябва да се даде отговор на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която констатира, че за времето от 1 март 1981 г. до 31 август 1984 г. към стаята за гости при СХК – Стара Загора, са консумирани алкохолни напитки и други продукти на стойност 35 691,88 лева: – вино – 3 185,80 лв.; вермут – 84,70 лв.; ракия – 583,82 лв.; мастика – 321,70 лв.; водка 19 208,21 лв.; коняк – 1 413,25 лв.; мента – 36,00 лв.; уиски – 4 514,00 лв.; бренди – 912,00 лв.; бира – 5 432,40 лв. Може да се каже, че всичко това е на законно основание. С у,твърдени средства по фонд „Ръководител“ и фонд „Разходи за капитални вложения“. Тогава възниква въпросът: защо се премълчава за фонд „Капитални вложения“? Защо е било нужно да се съставят документи с невярно съдържание, да се губи време и да се пишат фактури, в които да се вписват шоколадови бонбони, газирана вода, кафе и пр. и пр., вместо истинската консумация – водка, уиски, коняк, бира. Какво му се казва на всичко това по нашето наказателно право? Извършено престъпление ли е това от Стойчева като длъжностно лице в съучастие с главния директор Иванов и счетоводителя Ангел Ангелов или е обикновено административно нарушение? По смисъла на чл. 311, ал.І от НК това е съставяне на официални документи с невярно съдържание в кръга на служебните си задължения с цел да се удостоверят неверни обстоятелства. Ще кажете: един свидетел не е свидетел. Така е! Но нали в преписка № 233 или в следствието се намира „тефтера“ на Стойчева, от който в оригинал се вежда, че сумите са одобрявани с подписа на Иванов. Освен това, съгласно чл. 202, ал.І, т.1 от НК Иванов се разпорежда с държавни средства не по предназначение от фонд „Разходи за капитални вложения“. Върховният съд има тълкувателно решение от 1977 г. в тази връзка. Разбирам, че сега е вече късно да се образува ново дело или да се възобновява старото. Унищожената първична документация не позволява това. Но нали този отговор трябваше да даде Окръжна прокуратура пред читателите на в. „Септември“ или да се мотивира и обясни, че документацията е унищожена по „давност“. Някой може да се позове, че висчки разходи са правени на основание 166-то разпореждане на МС от 20.04.1970 г. Цитираното разпореждане не разрешава обаче съставяне и отчитане на разходите по горните две сметки с документи, съдържащи неверни обстоятелства. Другарю прокурор, Разбирам положението, в което все още се намирате, вярвам Ви, че не са били изключение случаите във Вашата трудна прокурорска практика да отстъпите пред номенклатурата И аз, и Ваши колеги преди това сме били заставяни да премълчаваме, да се подчиняваме, защото така искаха някои. Сега поне може да се казва цялата истина. Затова не ми харесва Вашето заключение. Изпращам Ви копие от показанията на Иванка Стойчева, дадени на 2.11.1984 г. и копие от страниците на „тефтера“ й. Предполагам, че имате пълното заключение на експертизата, извършена от експертите Добрев, Генчев и Георгиев.
Ленинград 5.04.1990 г.
С уважение: Игнат КОЛЕВ
Послеслов на автора: Нито на първото ми писмо до Главна прокуратура, нито на това получих официален отговор. Надявам се най-сетре да ми отговорят.
