ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 15, 1990 г.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТА
ВЛАДИМИР КОСТОВ
В изложението си пред Великото народно събрание, с което представи своя проект за правителствена програма, министър-председателят г-н Андрей Луканов нарисува драматична картина на отношенията на България със съвременния свят. Както каза той, само идната година поради променените взаимоотношения със Съветския съюз и другите търговски партньори българската икономика ще загуби от порядъка на 4 – 5 милиарда щатски долара.При драматичния обем на външните и вътрешни задължения, които и днес има страната, човек остава с впечатлението, че срещу България се изправя един враждебен и агресивен свят. Но като цяло той не е нито враждебен, нито агресивен. Нито спрямо България, нито спрямо когото и да е било. Но има правителства, които смятат, че могат да го надхитрят и пак да излязат сухи от водата. В продължение на повече от четири десетилетия България беше управлявана от подобни правителства и ръководена от такава партия. Спомням си (то ми направи голямо впечатление навремето) началото на първата петролна криза, т. е. в средата на 70-те години. За всички страни голямото повишение на цените на петрола бе удар за стопанствата им. В Холандия, както и в другите страни из Западна Европа, общественост и правителство обсъждаха какво да се прави. И стигнаха до заключението, че първо – на всяка цена трябва да преустроят стопанствата си, така че да консумират много по-малко петрол и изобщо енергия. И второ – ако не успеят да постигнат това, сами да изоставят автомобила, да се качат на велосипеди и толкова. Нито обществеността, нито правителствата смятаха, че е допустимо да търсят решение на проблема по пътя на заемите или дори за сметка на натрупаните си богатства. Дали Холандия например нямаше натрупани богатства или възможности за кредит от чужбина? Холандското общество нито взе да се сърди на света, нито да му търси лесното. То прие света такъв, какъвто е и се мобилизира просто да отговори на изискванията му. И на холандците не им се наложи да заменят автомобила с велосипеда. Впрочем, с по-голям или по-малък успех, но по същество такъв бе отговорът на предизвикателство на петролната криза от всички демократични страни. Четвърт век по-късно се вижда от всеки къде са те, къде е България или Съветският съюз и въобще онези страни, чиито „партии-ръководителки“ все още се опитват да надхитрят света. В обсъждането на правителствената програма, представена от г-н Луканов пред ВНС, ще се види навярно, че има някои неща, които печелят обща подкрепа и други, които предизвикват спорове и се отричат от мнозинството. На мен ми се струва, че въпреки драматичните формули, с които описва положението на страната и специално на българското стопанство, формули общо взето верни, г-н Луканов не е превъзмогнал напълно досегашното отношение на комунистическите управници към света. Останах с впечатление от неговото слово пред ВНС, че той продължава да вижда нещата така: един враждебен и агресивен свят, на когото България е жертва.
Спасителният за страната ни път е да се осигурят условия България да се върне в този свят, да заеме достойно място в него. А това означава на първо място – усилия преди всичко да се извлече всичко възможно най-добро, най-полезно и нужно в сегашната обстановка от самото българско общество и едва след това – поглед за помощ и разбиране от чужбина.
Мисля, че правителствената програма не е достатъчно смела нито в разкриването на онова, което продължава да пречи на жалкия живот на българското общество, нито в посочването на път и средства за максимална изява на всички сили и възможности на съвременния българин. Навярно на сегашното българско правителство му пречи страхът, че ако стигне докрай в посочването на пречките, ще стигне и до собствената си вина за сегашното положение. Навярно го спира и обстоятелството, че посочването на пътища за пълно разгръщане на сили и резерви ще означава и измитане на управляващия все още партиен апарат. Но както и да е, спасяването или оцеляването, по думите на г-н Луканов, на българската нация, връщането й в съвременния свят е на тази цена: отстраняване на всичко онова от комунистическото управление, които продължава да пречи, и мобилизирането на всички сили и резерви от самото българско общество.
(Агенция „Репортер“)
