От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 712
Проф. Павел Марков (1918, Асеновград – 1998) работи в областта на експерименталната физика на високите енергии и полага началото на ново направление, наречено релативистка ядрена физика. В основата на неговите научни интереси са процесите на еластично разсейване на високоенергетични протони, деутрони и пиони от свободни протони, квазисвободни нуклони и деутрони.
Показва, че съществува конструктивна интерференция между амплитудите на кулоновото и ядрено разсейване. Установява, че радиусът на силното взаимодействие на протона расте с увеличаване на енергията му. Изучава разпаданията на неутралния Ко-мезон, взаимодействията на неутронен сноп с енергии 40-70 GeV с въглеродна мишена, раждането на ламбда-це плюс барион и идентифицира два канала на разпадане. Признат е за откривател от Държавния комитет на СССР по изобретенията и откритията (1982).
