От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 716
Панчо Владигеров (1899 – 1978) е композитор, пианист, диригент и педагог. През 1920 г. завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (Германия). През 1917 г. започва своя първи концерт за пиано и оркестър, с който си извоюва Менделсоновата премия – награда от Берлинската академия по изкуствата. През Берлинския си период създава още редица творби, между които “Бурлеска” за цигулка и оркестър, “Българска Рапсодия” за цигулка и пиано, “Българска сюита” за оркестър и др. Заради таланта си, веселия характер, откровеността и умението да се радва на живота, Владигеров е приет в компаниите на прочути фигури, с някои от които е близък приятел – Хуго Хофманстал, братята Томас и Хайнрих Ман, световноизвестния пианист Артуро Бенети Микеланджели, унгарския композитор Бела Барток, Шостакович, Давид Ойстрах, Рихтер, Рихард Щраус, Херберт фон Караян (световноизвестния диригент се дипломира с неговия “Концерт” № 1 за пиано). До 1944 г. Владигеров концертира в България, Европа и Америка, създава и произведения от почти всички музикални жанрове. През 1937 г. композира Третия концерт за пиано и оркестър – едно от най- високите постижения на композитора. По това време Владигеров е представител на Постоянния съвет на Международното сдружение на композиторите, чийто председател е Р. Щраус, член е на международни конкурси за пиано и пеене във Виена, както и на международни конкурси за композитори.
