Темата за стипендии от 30 евро за ученици от ромски произход, които продължават образованието си в средните училища разискват учители от цяла България, които работят с подрастващите цигани.
„Обиждана съм как ли не. Била съм гяурка. Псувана съм. Получавала съм заплахи. Миналата година един ученик събори колежка, защото му взела картите, с които играел по време на час. Извиках го при мен. Ако го изгоним, нямаше да се намери друго училище, затова казах на родителите, че желая да подадат заявление за преместване. Така и не подадоха, а на другия ден хлапето пристигна победоносно с думите: „Видяхте ли бе?! Нищо не ми направиха!“ – и удари отново същата колежка. Така и не успях да се преборя с директора да бъде изгонен от училище. Полицията е запозната със случая. Запознати са и другите компетентни органи, но… всички мълчат“.
Думите са на учителка от Бургаска област, която работи с циганчета. Темата на разговора са стипендиите от 30 евро, разбунили страстите през последните седмици. Ние, журналистите, за пореден път останахме в дълг при коментирането на обществен проблем – кой ли не се изказа по ефекта и дефекта на проекта на образователното министерство, но никой не се сети да пита учителите, пряко работещи с ромски деца, пише ДИЯН БОЖИДАРОВ в „Сега“.
Първо едно уточнение. Директорът на училище от Варненския регион директно каза, че няма да ме пусне за разговори по тази тема. Друг затвори телефона. Трети откликна, но прецених, че най-неискрените и пестеливи мнения ще се получат в учителската стая, в присъствието на много хора. Затова анкетирах преподаватели от дистанция – по телефон, скайп и социални мрежи. Някои от тях си казаха имената, други – като гореспомената учителка от Бургаска област, пожелаха да са анонимни. Задавах въпрос дали 30-те евро са добра идея, защо, ако са лоша, защо… Получих всякакви отговори – и конкретни, и такива, които, описвайки действителността, превърнаха темата със стипендиите в нелепост. Получи се пъстра картина на мнения, все от учители, които ежедневно са с циганчета. Предавам ги както бяха чути.
Питам учителката от Бургаска област дали мога дословно да опиша случката с битата й колежка. Съгласява се, макар да се притеснява. Тя вече не работи в същото училище: „Не искам да навредя на колегите. Там са като наказани. Това са хора, които не виждат плодовете от труда си. Наливат от пусто в празно. Борят се с вятърни мелници, а държавата нехае. В тези училища няма уважение към учителя. Колегите са отчаяни, обезверени.
Не вярват нито на правителство, нито на синдикати, броят дните до пенсия, а младите… те предпочитат да са без работа, отколкото да влязат в ромско школо. И дума не може да става за интегриране. Тези хора (ромският етнос – бел. авт.) не желаят интеграция, женят се на по 13-14 години, като момичетата се продават за по 2-3 каси бира… Едва ли някой от колегите ще се съгласи да говори с вас, всеки се страхува за мизерната си заплатка“.
Моята събеседничка смята, че 30-те евро не биха помогнали пряко за образователна цел. „Допускам, че парите най-вероятно ще се похарчат от родителите за алкохол, цигари, храна… Практиката с раздаването на пари е тотално грешна. Доказват го и „детските надбавки“. Ромчетата посещават училище, но нямат никакъв интерес – първо, поради слабото владеене и неразбиране на преподавания материал, второ, защото за тях ученето не е приоритет. Присъствах на разяснителната кампания за този проект. Децата, които получават стипендиите, ще имат ментори, които трябва да следят успеха им и поведението в училище. Ако успехът падне, стипендията спира. Излишно е да казвам какво може да се случи с ментора при спиране на стипендията. Била съм свидетел на жестоки скандали заради неполучени детски надбавки“.
Втората ми събеседничка е от столично училище, отново желае да е анонимна. Уточнява, че в обществения дебат има „националистическо плъзгане“ и не се разсъждава в дълбочина относно децата. „Обикновено малчуганите от по-добре осигурени семейства се справят в училище, имат по-висок успех, вероятно те ще получават стипендиите. От друга страна, има деца от крайно бедстващи семейства, те са много, именно това са учениците, които едва се задържат в класната стая. Сред тях има изключително талантливи, способни и любознателни. За съжаление при тях проблемът няма да се реши с финансови стимули, най-малко с 30 евро на месец, давани в класация за общ успех. Неприятно е, че децата от бедни семейства приемат за нормално да живеят от подаяния, най-вече от заможни хора и фондации. Уви, тези стипендии са поредната форма на подаяние“, казва тя.
Наблюденията й върху ромчетата сочат, че отсъствията, слабата подготовка, неписането на домашни не са резултат от културно различие, или че българският не им е майчин. „Причината е общото тежко социално положение на семействата им от последните 2 поколения. Бабите и дядовците на много деца са ми разказвали конкретни житейски истории за своето завършено образование и достоен труд, себеусещането е друго… От 90-те започва миграция в търсене на препитание, нестабилната семейна среда, отпадане от училище… Липсват основни битови удобства, дрехи, обувки, да не говорим за компютри, помагала, пособия…“, разказва жената. Питам я искали ли са от нея гладни ромчета храна, как реагира в такъв момент. „Отначало сме давали, но се получава много неприятна зависимост. Затова по-скоро моята и на колегите цел е да развиваме у децата критично мислене, социална ангажираност“, обяснява. Питам я била ли е оскърбявана. Отговорът гласи: „Да, била съм обект на тормоз от 15-16-годишни ученици. Подхвърляха ми неприлични предложения, докосвали са ме по неприемлив начин. Бяха българчета“
Третият събеседник е Марта Радева, учителка в Провадия. „Мога – колкото относително да е това – да разделя такива деца на две групи. Образът на едната постоянно битува в патриотарските мнения и не е измислен: немотивирани, отсъстващи, „избиващи комплекси“ с демонстрация на самонадеяност и високо самочувствие, граничещо с наглост… Но има и друга, по-малобройна: трудолюбиви, скромни, притесняващи се, че общественото мнение ги поставя под общия знаменател на „гадните цигани“… Обичам и се възхищавам на децата от по-малобройната група, сред тях са тези, които напълно заслужават подкрепа. Но границата за стипендията в никакъв случай не бива да пада под 4.50. Иначе ще подейства развращаващо и на ромчетата, и на другите деца. От личен опит знам, че щом искат, и са мотивирани и имат възможности, циганчетата бързо наваксват. Нека не се толерират семейства, които изпускат първите 3 години и дори една приказка не са прочели или разказали на детето си“, казва г-жа Радева.
Тя има дълъг преподавателски опит, описва част от него: „Обикновено яхам колелото и обикалям махалите и селата. Знам при какви условия живеят. Помагала съм, макар и със скромни средства, на ония сред тях, които обичат да четат, да ходят на театър, подкрепяла съм ги да участват в литературни конкурси. Сред миналогодишните ни осмокласници точно три циганчета бяха най-възпитаните, толерантни и ученолюбиви деца. Същевременно няколко от посредствените ми ученици през годините, повечето българчета, но и едно амбициозно момиче циганче, което не знам как влезе да учи право в Свободния университет , в момента са на ръководни постове… Опасността е тези пари да обслужат наглостта и голата амбиция, да увеличат пошлостта в обществения ни живот. Накратко – стипендиите са радваща възможност, но много зависи от онези, които ще ги разпределят“.
Преподавател с дълъг стаж е и Валентина Ангелова от Долни чифлик. „Считам, че тези стипендии са прикритие за нещо по-сериозно, което е замислено в дългосрочен план и извън страната. Почти 99% от учениците нямат мотивация, убедена съм, че ги направихме потребители, въвеждайки диференцираното заплащане на учителите. Те живеят с убеждението, че всичко им се полага без труд. Стипендиите само ще затвърдят това. Тези ученици, които полагат труд, така или иначе са поощрявани ,било социално, било за отличен успех. А на кой учител се заплаща за недоказан труд?“, пита Ангелова.
Млад преподавател е Петя Иручева от с. Любен Каравелово, Варненско. „Всички деца са български деца. Организации и фондации имат право да разпределят средства както си искат. Но ако финансира държавата, редно е да не ги дели по етнос“, смята тя. Имаме и позиция на директор. „Професионалното и личното ми мнение е, че стипендиите биха имали ефект“, категоричен е Стоян Гигов, който ръководи школото в с. Градинарово, Варненска област.
Това бяха мнения на хора, които за първи път чувате по медиите. Втори път едва ли. Действителност – от извора. Нека всеки сам си прави изводи и сглоби картината.
