ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна ПОЩА“, брой 18, 1990 г.
КОЙ ДЪРЖИ КЛЮЧА НА БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР?
КРИТИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ ПРОГРАМАТА „ЛУКАНОВ“ ИЛИ ЗАЩО „НАЙ-КОМПЕТЕНТНОТО“ ПРАВИТЕЛСТВО СЕ ОКАЗА В ЦАИТНОТ
Вече все по-често се правят гримаси на досада, когато някой се старае да ни докаже злокобната роля на сталинизма за разрухата на нашето общество. Не по-различни са чувствата, които ни обземат, слушайки безкрайните тиради за дълбочината на икономическата криза у нас. Това, че нашата икономика е небалансирана, неефективна, неконкурентоспособна и т.н. знае всеки гражданин на България. Това е азбучна истина, която е изписана по празните рафтове на магазините. От тези неоспорими факти вече никоя политическа партия или движение не може да се сдобие с пропагандни дивиденти. Хората не искат да слушат или да четат красиви слова и пищни правителствени програми. Сега държим в ръцете си още една прекрасна възможност, която отново е обречена никога да не се превърне в действителност, но не защото не съдържа достатъчно основания за надежди, а защото изцяло противоречи на истинската същност на идеологическата основа, върху която се гради дейността на самата БСП-БКП. И точно поради това я приемам като
КОМУНИСТИЧЕСКА ДЕМАГОГИЯ.
В представената от правителството на БСП програма недвусмислено се признава, че не само стопанството, но и че всички други сфери на обществения живот се намират в дълбоко кризисно състояние. За съжаление обаче и в тази програма липсва самоанализът, разкриването на действителните причини, довели страната ни до това катастрофално положение. Аз не мога да се съглася, че всичко онова, което ни направи „общество-просяк“, се заключава в „практическото разпадане на традиционните икономически отношения със страните от „СИВ“ или в „експлозивното нарастване на .цените на суровия нефт“, а най-малко в „Слабата реколта от полетните култури“. Та Съветът за икономическа взаимопомощ е по-скоро идеологически резултат, отколкото икономически. Той беше основан от държави, в които господстваше диктатурата на пролетариата, държавният монополизъм и още много други „плодове“ на социалистическата революция. Така че не разпадането на този съвет е причина за нашето бедствие сега, а по-скоро самото му създаване и нашата принадлежност към него е бил злощастният ни шанс. И все пак това е само на повърхността на явленията. В техните дълбини е скрит ключът на българския пазар. Нека си припомним някои
ПРОСТИ „ИСТИНИ“,
с които Партията-малка откърми нашето съзнание и го поддържаше през цялото онова време, през което й вярвахме. На нас ни беше казвано, че пролетариатът е гробокопач на буржоазията и капитализма, тъй като К. МАРКС бил доказал, че частната собственост поражда класите и класовата борба. С нейното премахване в обществото повече няма да има класи, класова експлоатация и класова борба. Ще има само общонародна собственост, социална еднородност и социален мир. И точно с тази мисъл на К. МАРКС се оправдават милионите жертви, дадени в социалистическите революции. Именно от нея произтича учението за диктатурата на плолетарията. С нея се оправдават насилствените национализации и необходимостта от държавен монополизъм. паразитирайки върху нея възниква и една абсурдна по своята природа, сега вече саморазпадаща се от тази идеологическа проказа, комунистическа олигархия. През всичките тези години утопията и демагогията властваше над нас, създавайки цяла митологична система, съставена от марксизъм, социалистическа революция, диктатура на пролетарията, партия-малка, вожда-учител, идеен враг и още какво ли не. И сега, когато ни се предлага правителствената програма за излизане от кризата, се питам. кой ни я предлага? Коя партия стои зад нейното изпълнение? Чие правителство ще я осъществява? И с прилив на ужасно мъчителни изводи констатирам, че нас отново ни вземат за малоумници, които досега са вярвали в предлаганите от комунистите идеологически химери. Като чете правителствената програма, човек може да остане с впечатлението, че тя е дело на ново правителство, излъчено от състава на някоя нова партия, различна от комунистическата или социалистическата- Дори сам Председателят на Министерския съвет я определя като
„НЕСОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПРОГРАМА“
А тя наистина е такава (поне в голямата си част), тъй като в нея са заложени множество класически и съвременни положения за политическото, икономическото и социалното развитие на обществото, разработени в либерализма и неолиберализма още от Джон Лок и Адам Смит, та до наши дни. Само че тук възниква едно неразрешимо противоречие. И то е между съдържанието на програмата и идеологически обременената БСП. Бих искал да припомня на реализаторите на правителствената програма думите на „великия Ленин“: частната собственост ражда ежедневно капитализъм. значи ли това, че сега, когато социалистите са за частна собственост, те са се отказали от тази идея и са
ГОТОВИ ДА СТРОЯТ КАПИТАЛИЗЪМ
(това е тяхна идеологема). А е така, защо не го признаят публично. А какво стана с учението за диктатурата на пролетариата, социалната еднородност, класите и класовата борба, с материалистическото разбиране на историята, с „обективния закон“ за все по-нарастващата ръководна роля на комунистическата партия при социализма и други? Нима всичко това е идейно преодоляно? Не, аз имам всички основания да не вярвам в идеологическото пречистване на БСП. Защото всичко, което до този момент е сторила, противоречи на ежедневната й дейност и стратегическите й цели. Нейно дело са държавният монополизъм, постоянният стоков дефицит, привидното благоденствие със знака на екзистенц-минимума, а и под него. тази партия със своята идеология чисто волунтаристично определяше цената на труда на стоката, на човека и неговото достойнство. А сега същите хора предлагат услугите си да ни изведат от кризата с разработена от чужди експерти програма. Възможно е с нея да преодолеем кризата така, както това стана в съвременните развити държави през 30-те години на века, но не бива да се забравя, че това бе сторено от техните силни парламенти, а не правителства на комунистически партии. Защото това по принцип е невъзможно. Следователно БСП продължава да държи ключа на социално ориентираната пазарна икономика у нас, съхранявайки го в своя идеологически сейф. Тя чудесно разбира, че предоставянето на този ключ на обществото застрашава собствената й историческа съдба, обезсмисля реалното й съществуване.
23.10.1990 г.
Доц. Христо САНТУЛОВ,
Председател на Партията на свободните демократи-център
Критичен поглед към програмата „Луканов“ или защо „най-компетентното“ правителство се оказа в цаитнот
