Позиция на председателя на ДОСТ Лютви Местан, по повод навършването на 27 г. от свалянето на Тодор Живков от власт.
Ето какво се казва в текста:
Българският преход от тоталитаризъм към демократично гражданско общество с пазарна икономика не съвсем справедливо се свързва с 10 ноември. Един по-обективен анализ следва да отбележи, че всъщност на 10 ноември 1989 г. в България бе осъществен един своеобразен дворцов преврат вътре в комунистическата партия. Това, че впоследствие под напора на събитията, свързани с падането ден преди това на Берлинската стена, се отпушиха процеси, които ускориха края на комунистическия режим в България, не снема необходимостта от един безпристрастен сравнителен анализ на характера на българския преход в контекста на антикомунистическите движения в другите държави от бившия комунистически лагер. В държави като Унгария, Чехословакия и Полша съпротивата срещу комунистическия режим имаше характер на масови всенародни движения.
Унгарският народ например имаше своята демократична памет, свързана с антикомунистическото въстание от 1956 г., което ангажира стотици хиляди граждани на тази страна в стремежа им да постигнат свобода и независимост, като скъсат оковите на все още топлия от сталинизъм Съветски съюз и неговите сателити. Тези дни Унгария с гордост отбелязва шест десетилетия от едновременно героичния си и трагичен всенароден бунт.
Чехи и словаци дванадесет години след унгарските си събратя също се изправиха срещу комунистическия режим и завещаха на историята „Пражката си пролет“. Единадесет години след нейния разгром група чешки интелектуалци начело с Вацлав Хавел сътвориха незабравимата платформа „Харта 77“, с която положиха основите на още по-мощна интелектуална съпротива срещу тоталитаризма.
Щафетата на антикомунистическата непримиримост бе поета и от поляците, които разгърнаха най-масовото движение срещу комунизма под името „Солидарност“, непотушено дори от военния преврат на ген. Войчех Ярузелски. Характерът и мащабът на тези съпротивителни движения предпоставиха далеч по-солидна основа, върху която се разгърнаха впоследствие демократичните промени.
В тези държави преходът протече далеч по-ускорено, качествено и с много по-голяма категоричност в сравнение с България. В нашата страна преходът бе най-мъчително колеблив и с най-висока социална цена, платена от българските граждани, и сякаш все още не е приключил.
Българската съпротива срещу комунистическия режим получи масов характер едва в годините на т.н. Възродителен процес и се свързва с решителната съпротива на българските турци и мюсюлмани срещу асимилаторската политика на БКП.
Разбира се, точно в този ден дължим думи на признателност на българските дисиденти, лежали по затворите и лагерите на комунистическия режим, но техният подвиг не придоби масов характер поради особеностите и степента на обвързване на БКП с КПСС. В България бе установена най-мракобесната и силна комунистическа власт след СССР. Това обяснява защо дори в доклада си от 12.12.1989 г., новоизбраният генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов виждаше бъдещето на страната ни единствено в рамките на съветската перестройка.
Тъжният извод е, че авторите на дворцовия преврат не са имали и идея да се откажат от комунистическия режим. И понеже България не можеше да остане изолирана от процесите на демократизация на Източна Европа, българският комунистически елит реши да мимикрира, като трансформира еднопартийната политическа власт на номенклатурата в монополна икономическа власт на червени велможи и олигарси. Точно в този капан бяха заклещени опитите на демократичните сили в българското общество за реални промени.
Днес рецидивите на комунистическото минало можем да открием в неработещата икономика, неефективната съдебна власт; в разколебаната евро-атлантическа идентичност на страната и най-вече в тоталното усещане за липса на справедливост у българските граждани.
Българските турци, чийто демократични сетива по обясними причини са по-изострени, сигурно долавят как градусът на днешния краен национализъм и нацизъм постепенно достига размерите на асимилаторския национализъм на комунистическия режим от времената на т.н. Възродителен процес.
Все повече хора осъзнават, че зад „демократичната фасада“ на ДПС не стои гарант за техните човешки права и свободи, а една олигархична формация, която още преди 26 години е изтъргувала правата и свободите срещу правото на обръчи от фирми и задкулисие.
Спонтанният стремеж на българските турци към истински права и свободи беше подменен от партията ДПС, която още тогава влезе в добре прикрито съзаклятие със силите на прохождащата червена олигархия и заедно с тях днес стои зад кандидатурата на ген. Румен Радев за президент.
Евентуална победа на ген. Радев ще бъде най-яркото доказателство, че българският преход така и не е завършил. Ако някога е започвал истински.
