ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 96, 1990 г.
. Както ще се убедите – редакцията бе подложена на силен натиск от директора на „Булгарплод“ Теньо Андонов, за да бъде публикуван отговорът му на критичните статии, поместени във в. „Септември“ през февруари, август и септември, макар че отговорът на Т. Андонов засяга само двете публикации на журналиста Л. Лазаров… от февруари и август. Третата е на Съюза на арендаторите. Отговорът на Т. Андонов пристигна в редакцията на 31 октомври, т.е. след изтичане на едномесечния срок, в който би трябвало да го получим. Защо? – това е друг въпрос. Но редакцията не извържа на натиска и без да си оттегляме предложението ВрИК на ОбНС да състави специална комисия, която да разгледа случая поместваме възражението на Т. Андонов.
ПО ПОВОД НА „КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ „ДРУГАРЯ“ ДИРЕКТОР?“
СТОП НА КЛЕВЕТИТЕ!
Господин Стоев,
В ръководения от Вас в-к „Септември“ от м. ІІ до 24.ІХ.1990 г. са поместени три статии по мой адрес от журналиста на в-к „Септември“ Лъчезар Лазаров. С господин Лазаров не се познавам. Видях го на профсъюзната конференция през м. януари в нашето предприятие. разговаря с нянколко делегатки, които ръкопляскаха на профпредседателя и си замина. не остана дори до края на събранието, за да чуе от какво недоволствуваха делегатите от профпредседателката и след няколко дни излезе една статия във в-к „Септември“, в която по директора на предприятието, т.е. на мен, лепна етикети на нечестен човек, манипулант, а неговата приятелка, която делегатите не допуснаха до избор в състава на профкомитета беше представена като жертва. Нищо друго не мога да кажа освен, „браво на похвата, журналистическият талант“. На 24.VІІІ.1990 г. господин Лазаров публикува нова статия: „Кой се страхува от др. Директор“. На статията от 24.VІІІ.1990 г. отговарям последователно, както са изложени подзаглавията. Цитирам: 1. „МАГАЗИН ЗА ДИРЕКТОРИ„ – Знаете ли къде се е намирал магазин 25 А?… Вероятно нищо не сте чували за него, защото се е помещавал в стаята на секретарката на директора. този магазин е бил най-добре снабдявания в Стара Загора. годишния му стокооборот е 103 453 лв.“. В този раздел господин Лазаров не посочва нито едно име на директор, който да е пазарувал или по-точно да се е „снабдявал“ както той твърди. Явно на господина директорите му бъркат в очите. Твърди, че стокооборотът е 103 453. Информаторите са анонимни и данните му са неверни. Ако лично Лазаров беше посетил магазина щеше да се убеди в неточната информация. Отговорничката на профгрупата Желязка Мочева е получавала и разпределяла на служителите и работниците капачки и банани за нова година. Годишно кабинетът на директора се посещава от над 150 чужденстранни търговци. Да се пише, че този кабинет е зеленчуков магазин, считам че това е повече от цинизъм. 2. ПРОДИКТУВАНО ОТ ГРИЖАТА ДА СЕ ЗАДЪРЖАТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ. Твърде много редове са отделени за Станка Синкова, но държа да ви уведомя, че никога не съм бил член на бюрото на ППО. А колкото до поставения въпрос за отношението към специалистите с висше образование, стила и метода на ръководство, уверявам ви такъв въпрос никога не е поставян на нито едно събрание на ППО и някъде другаде от Станка Синкова. Истината за освобождаването й е такава. Същата работи около 20 години в комбината, но както мнозина и тя си беше намерила лека и по-добре платена работа в „Хранмаш“ и въпреки усилията на ППО да я задържи като специалист, тя подаде молба и напусна по взаимно съгласие. Това е втората клевета. Цитат: „Ето какво разказва бившия специалист Ст. Нанковски. През последните десет години от комбината са напуснали или са били принудени да напуснат повече от 20 специалисти с висше образование“. Това е третата клевета на господин Лазаров. Ако беше имало такива, предполагам че щеше да им впише имената. Нямаше да използува името на Таня Илиева, която е напуснала преди 17 години и Синкова пред 6 години. По въпроса за другите „мъченици“ – Ст. Нанковски. Такъв господин не е работил в комбината. Има Г. Нанковски и Ст. Нанковска, съпруга на Г. Нанковски, която понастоящем работи в комбината. Да, Г. Нанковски работи в комбината като технолог в производствен отдел и „зеленчуков“ цех, един от челните цехове в комбината. Но през 1987 г. цъхит завърши със загуба 687 хил. лева. За това му беше отправена критика, въпреки която положението не се промени. През м. август поради лоша производствена хигиена допуска да влизат в производството над 100 т. развалени домати и продукцията беше бракувана. Ръководството предложи на Нанковски друга подходяща работа в комбината. Той не се съгласи и напусна. Аз питам господин Лазаров ако той беше на мое място би ли позволил и през следващата година нови 700 хил. лева загуба. Това е четвъртата негова клевета. Не отговаря на истината, че в комбинаат не се задържат специалисти с висше образование, а ето имената на висшистите: Иван Арабаджиев, Златка Давидова, Станка Караначева – работят над 20 години. Тинка Декова, Добри Ганчев, Светла Голчева, Стоян Велев – работят над 15 години. С висше образование са Д. Влайков, Ст. Иванов, Н. Нечев – зам.директори и специалистите К. Петков, Ив. Кьосева, М. Митрова и други. И така Консервен комбинат „П. Енев“ има достатъчно способни специалисти, които могат да ме заместят. Цитирам: „Истина е, че директорът е с основно образование, удостоен със средно и не може да търпи никой да знае повече от него. Та вижте и повечето от началниците на цехове са неспециалисти с неподходящо образование.“ Това е петата ви поредна клевета. Аз съм удостоен не със средно, а със висше образование, н-ка на транспорта не е с основно, а със средно, н-ка на снабдяването не е със СПТУ, а със средно гл. счетоводител със средно икономическо – специалист-счетоводител. Питам къде е казано, че н-к цеховете трябва обезателно да бъдат с висше образование? Тези низови ръководители макар и със средно образование са прекрасни специалисти. Знаете ли, че този „неук“ Петър Иванов – началник на вакуумен цех ръководи колектив, в който всеки работник произвежда над 200 хил. лева промишлена продукция годишно. Кой дава право на господин Лазаров да хули и обижда един кадърен ръководител. ЕКСКУРЗИЯ ИЛИ СЛУЖЕБНА КОМАНДИРОВКА. И тук господин Лазаров се занимава с лъжи и клевети. На много организации сме превеждали помощи, включително и на „страдащия“ народ на Румъния 25 хил. Но това, че на горско стопанство са преведени 2 500 лева за закупуване на фазани от фонд „СБКМ“ е поредната ви шеста клевета. Клевета е, че комбинатът е имал фазанария. И на последно място искам да кажа, че не е работа на господин Лазаров да оценя колко рационално и нерационално се използва младежкия дом в с. Памукчии. Това е работа преди всичко на колектива, който е дал стотици безплатни трудови дни за неговото построяване. Действително битовия хор на комбината беше изпратен до Гърция като награда за неговата 25-годишна дейност. Питам какво престъпно има в това, че Стопанския съвет е решил тези трудови хора завоювали завоювали 5 златни медала да ги изпрати за дългогодишната им дейност в чужбина? В качеството на какъв се намесвате в нашата вътрешна дейност и в дейността на Стопанския съвет? Предполагам, че ако бяхме изпратили тогавашната профпредседателка Стефка Нанковска нямаше да повдигнете изобщо въпроса. А що се отнася до това, че не е искано съгласието на профкомитета по направените разходи от фонд „СБКМ“ и тук е проявена некомпетентност. Съгласно Наредба № 5 публикувана в „Държавен вестник“ от 1989 г. такова решение вече не се изисква. В заключението на статията господин Лазаров пише, че от 1970 г. съм директор на комбината. Искам да добавя още, че съм седемнадесетия по ред директор на КК „П.Енев“. През 1970 година поех предприятието с 9 хил.т. натура и 2 млн. лева загуба. А през последните 10-15 години КК „П.Енев“ е едно от предприятията с най-добрите икономически показатели в страната в системата на „Булгарплод“. За 9-те месеца на 1990 г. от 26 млн.лева печалба, която отчита СО „Булгарплод“ София. 6,5 млн.лева са на Стара Загора. Ние сме единственото предприятие в страната, което няма намаление на натурите в сравнение с 1989 г. и предшествуващите години, въпреки недоимъка на суровини. Клеветата е господин Лазаров, че съм пенсионер от няколко години. Не е едно и също да си навършил години и да си пенсионер. Що се отнася до това колко мои съселяни работят в комбината, отговорът ни е – те са толкова, колкото са от селата Бъдеще, Загоре и други. С какво право ще определяте кой къде ще работи. Цитирам: „Той се е разпореждал не само с продукцията, но и със съдбата на хората, типично по комунистически, по сталиниски, живковистки образец и подобие“. Трудно е да разбере господин Лазаров какво разбира под „разпорежда с продукцията“. Истъргувал съм я, за да се облагодетелствувам? Тези фрази звучат като интриги и поредни клевети. Ако той имаше и най-малкото доказателство, че съм се разпореждал с продукцията за соствени облаги, не би пропуснал да го съобщи. И все пак за чия съдба плаче? кои хора има предвид от статията не се разбира. А за любимата му фраза „сталиниско-живковистки образец“, „номенклатурчик“ още по-трудно ми е да разбера в какво се изразява това. Занимавал съм се с доносничество, служим съм си с отмъщение или…? Господин гл. редактор, отговорът ми е обширен за територията на вестника, но настоявам да бъде публикуван без съкращение (макар и в два поредни броя) тъй като отговарям на три ваши публикации.
Теньо АНДОНОВ
