В два часа по обяд на 5 декември 1945 от военно-въздушната база във Форт Лодърдейл, Флорида излитат пет торпедни бомбардировача „Авенджър“ на рутинен патрулен полет над териториалните води на САЩ. И не се връщат – и петте самолета, и 14-те членове на екипажа им. Отправеният да ги търси самолет „Маринър“ също безследно изчезва. Последните уловени от радистите думи на екипажа са: „Не знаем къде се намираме“. След продължително разследване членовете на следствената комисия на Военноморските сили заключили, че те „не могат дори да направят правдоподобно предположение какво се е случило“. Друг офицер казал: „Изчезнаха така безследно, сякаш са отлетели на Марс.
Това трагично събитие привлякло вниманието на целия свят към триъгълника в Атлантическия океан, образуван от полуостров Флорида, остров Пуерто Рико и Бермудските острови. Оказало се, че катастрофите там се случват малко по-често, отколкото в други части на земното кълбо.
И легендата тръгнала: предлагат се всевъзможни от реалистични до съвсем фантастични версии – магнитна аномалия, отделяне на метан от дънотто, инфразвук, блуждаещи вълни до изкривяване в пространството и времето, черна дупка, паранормални явления, дори са намесени и извънземните, пише nauka.offnews.bg.
През 1964 г. журналистът Винсент Гадис въвежда термина „Бермудски триъгълник“. След още 10 години, през 1974 г. Чарлз Берлиц публикува книгата „Бермудският триъгълник”, в която авторът събира всички известни случаи на изчезнали самолети и кораби в района и книгата се превръща в бестселър. Продажбата й надхвърля 5 000 000 екземпляра.
Така в съзнанието на хората Бермудския триъгълник здраво се свързва с необясними загадъчни трагедии.
По-късно се оказва, че в повечето случаи няма никаква загадка. През 1975 скептикът Лорънс Куше („Загадката на бермудския триъгълник“), изучавайки оригиналните документи за трагедията на „Полет 19“ от 5-ти декември 1945г., установил, че за случая се разпространяват много неверни данни. И времето не е било добро – имало е буря, както и съобщенията на пилотите, които цитират журналистите не съвпадат със записите в официалните документи. Имало е и пилотска грешка, и неизправност на приборите, пилотите са били неопитни – всички, с изключение на един са били обучаващи се стажанти. Самолетите се отклонили от курса, а за да се върнат обратно не са имали достатъчно гориво.
Другите случаи също имат разумни обяснения: урагани, магнитни бури, пирати. Що се отнася до броя на произшествията, районът е оживен морски и въздушен кръстопът и е нормално да има повече инциденти.
