Може ли да се очаква, че хора, които не са свикнали да използват тоалетни, от днес за утре ще преминат към електронни разплащателни методи? В коментара си Тил Фендерс от ФАЦ прави моментна снимка на Индия.
„Тоалетните са по-важни от храмовете!“ Този лозунг бе издигнат през 2014 от новоизбрания индийски премиер Нарендра Моди. Политикът от Индийската народна партия знае много добре какви могат да бъдат последиците от лошата хигиена. В Индия те са една от основните причини за високата детска смъртност. Освен това милиони индийки са принудени да облекчават физиологичните си нужди на открито. Затова и след като встъпи в длъжност, Моди разпореди изграждането на 25 милиона тоалетни.
Индийско семейство пред новата си тоалетна
Добри намерения, но…
Тоалетната революция в Индия обаче е ярък пример за това колко трудно се осъществяват промени в една страна с 1,25 милиарда жители, строга кастова система и древни традиции и култури. Днес много от солидно изградените тоалетни се използват от индийците за дрешник, обор или склад за жито. Някои пък не одобряват близостта на тоалетните до техните домове. Нещо, което ги кара да се чувстват омърсени. Много от хората дори не знаят как да ги чистят. В миналото тази дейност бе по традиция задача на „недостойните“ в Индия, т.е. сегашните далити. Излиза, че добрите намерения на държавата не са достатъчни, когато тя не се съобразява с обичаите и потребностите на хората.
Правителството на Нарендра Моди всъщност трябваше да си вземе поука от неуспешната тоалетна революция. Вместо това обаче то продължи да прокарва свои необмислени докрай решения. Най-свежият пример е от ноември, когато то обезцени банкнотите от 500 и 1000 рупии с цел да извади от обръщение „черните пари“, натрупани чрез корупция, данъчни измами и търговия с наркотици. Целта обаче е едно, а осъществяването ѝ – нещо съвсем друго. Пред банките и банкоматите се вият дълги опашки. Някои индийци дори не могат да си платят закуската. Намерението част от плащанията в брой изведнъж да се заменят със заплащане по електронен път е доста смело, имайки предвид, че бедното селско население дори не разполага с банкови сметки, да не говорим за кредитни карти или смартфони с функция за онлайн-банкиране. Все пак Индия все още е Индия, а не Сингапур. Не можеш да очакваш от хора, които използват тоалетните си за склад за пшеница и продължават да облекчават физиологичните си нужди на полето, да започнат да превеждат пари с PayPal например.
И все пак: самоувереността, с която Нарендра Моди подхожда към своите проекти, не може да изненада никого. Очакванията към неговото правителство са огромни. Моди, който е бивш губернатор на щата Гуджарат, трябваше да се пребори с корупцията и с бюрокрацията и да засили развитието на страната. Ако съдим по предварителните очаквания, равносметката е противоречива.
Индия – една от страните с най-висока детска смъртност
Проблемите на Индия
Индийската икономика продължава да бележи годишен ръст от седем процента. Паричната реформа обаче води до отслабване на конюнктурата. А големият инвестиционен бум под мотото „Make in India“, който трябваше да привлече чужди капитали, така и не се задава. Много от структурните проблеми на страната не са от вчера и не могат да бъдат овладени бързо. Вярно, че през последните две десетилетия броят на най-бедните в Индия беше намален наполовина. Вярно е и това, че шансовете за образование на хората се увеличиха. Но и днес над 20 процента от индийците живеят под екзистенцминимума. Малки съседни държави като Бангладеш и Непал постигнаха много по-голям напредък в борбата срещу бедността и детската и майчинската смъртност, отколкото Индия. Въпреки това от години се пеят химни за индийския възход.
Същевременно напреженията в милиардната страна се изострят. Само преди няколко дни бяха публикувани нови данни, според които в Индия се раждат много по-малко момичета, отколкото момчета – защото женските зародиши биват абортирани целенасочено. Далитите, които не принадлежат към никоя каста, биват третирани като прокажени. Мюсюлмани, но и християни стават жертва на радикални индуси. Онези, които „измъчват крави“, пък, биват пребивани или дори убивани, тъй като в Индия кравата е свещено животно. В същото време централното правителство поставя под силен натиск неправителствените организации и критичните активисти.
Ако правителството иска Индия да постигне действителен напредък, то би трябвало да залага по-малко на твърдата ръка на държавата. То трябва да цени и пази много повече индивида, личните инициативи и частното предприемачество.
