ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 103, 1990 г.
„ЗАМЪЧИЛА СЕ БОЖА МАЙКА…“
Зимният празнично-обреден цикъл е бил осмислян като преходен период, смяна на едно време с друго, начало на новата календарна година. Обредните практики са имали за цел осигуряването на плодородие, успех, здраве и щастие на дома, на семейството през настъпващата нова година. Целият комплекс, чиито корени стигат дълбоко в древността, е посветен на раждането на новото слънце, на магическото усилване на въздействието му. Отбелязването на този преходен момент не е еднократен акт, а включва цяла поредица празници. Сред тях са Игнажден (20 декември), Бъдни вечер (24 декември), Коледа (25 декември), Васильовден (Сурва), (1 януари) и Богоявление (Йордановден) (6 януари), като всички са непроменливо място в календара.
На Игнажден (Полязовден) се гадае за бъдещата година в зависимост от това той пръв е влязъл в къщата – чий е бил „полязът“ този ден. Смята се за добър знак, ако това е домашно животно. Влезе ли пръв в дома човек, то той се кани да седне до огнището и да разрови огъня така, че да се разхвърчат искри. Поднася му се крина със слама или го молят да внесе в стаята слама, „та да има много пиленца“.
Следващият празник (на отделни места го имат за пръв) е Бъдни вечер. На трапезата се слагат постни ястия – ошав, лук, чесън, постни сарми, боб… Запалва се „бъдник“ – крушов или дъбов пън, който трябва да гори през цялата нощ. пепел и въглени от бъдника се запазват за лекарство на хора и животни.
На Коледа основната част от празничния обред са групите коледари. През деня ходят малките коледари – 10-12 годишни момчета, които наричат по домовете за здраве и щастие. Вечер тръгват да пеят големите, като в един коледарски кол обикновено влизат 10-12 ергени. Между себе си те избират водач (станеник, мармарин, мармарбашия) – който води групата и произнася благословиите. Участниците са с ямурлуци, а калпаците си украсяват с нанизани пуканки, червени шипки, свежа зеленина, вароксани и (позлатени) китки, като в ръцете си държат овчарски геги. По пътя към нарочения дом дружината пее:
Стани нине, господине,
че ти идат добри гости,
добри гости коледари…
или
Замъчила се Божа майка,
от Игнажден до Коледа
да породи млада Бога…
В затоплената стая станеникът изрича в скоропоговорка благословията, включваща пожелания за плодородие, здраве, благоденствие на този дом и семейството, а след това (по желание на домакина) дружината пее песен за мома, ерген, или малко дете. В зависимост от имотността коледарите получавали от ръцете на стопанката или младата невеста орехи, ошав, колаци, месо, сланина, бахур или пари. Непосредствено свързан с коледуването обичаят сурвакане, като сурвакари са обикновено по-малки деца. Празнично облечени, те обхождат домовете на близки и познати, като приготвят сурвакниците си от напъпили дрянови клонки, украсени с нанизи пуканки, сушени плодове, люти чушки, цветни конци и панделки, бяла или червена вълна. Звънливите детски гласове наричат:
Сурва весела година,
да сме живи, да сме здрави
до година до амина…
В последния ден на празниците – Богоявление (Йордановден) се извършва символично кръщение, като свещеникът хвърля в реката кръст, а след това обикаля по домовете.
Петър КАЧЕШМАРОВ
„Замъчила се Божа майка“. Зимният празнично-обреден цикъл – смяна на едно време с друго.
