“Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение”
/Лука 2:14/
Възлюбени в Христа Господа братя и сестри, чеда на Старозагорската епархийска църква,
С този небесен химн, с тази ангелска песен преди повече от две хилядолетия на света бе възвестена спасителната новина за Христовото Рождение. Именно с тези свещени слова, с това неземно славословие св. Православна църква и днес приканва своите чеда, след повече от две хиляди години, да съпреживеят отново радостта от идването в света на Спасителя Христа и да въздадат Богу слава и благодарност. Но наред с радостта, към която днес ни призовава Църквата, Тя, бидейки загрижена за нашето спасение ни приканва и да се замислим над съдържанието на ангелското благовестие: “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение”/Лука 2:14/.
Ето защо, възлюбени, ние не можем да не се запитаме, размисляйки върху значението на ангелската песен: къде днес е мира на земята? Защо, въпреки небесното благовестие, между човеците отсъства добрата воля и братското общуване? Това братя, е така, защото въпреки Рождеството на нашия Господ във Витлеемската пещера преди две хилядолетия, Той не се е родил в душевните яслите на всички човеци. Това е така, защото не всеки желае да подготви сърцето си, за да може Спасителя да влезе в него и да го изпълни с божествената си любов. Това е така, защото не е възможно да се радваме на мир в света, тогава, когато този мир не се роди първо в самите нас.
Сега, когато виждаме източните мъдреци да вървят към Витлеемската пещера, за да принесат на Богомладенеца своите дарове – злато, ливан и смирна, се питаме с какви дарове ние да Го почетем, какво да му принесем, за да ознаменуваме своето преклонение и благодарност и да изразим своята признателност? Най-достойният дар, който можем да принесем на родилия се във Витлеем Господ Иисус Христос, обични наши чеда, е дара на любовта. Любовта към Бога на първо място и после любовта към нашите ближни, защото само, когато има любов между човеците има и благоволение. Любовта е онази велика добродетел, която ни издига над нашата себичност и ни превръща в достойни Божии чеда. Любовта е онази, която ни прави способни да простим на своите ближни и да ги приемаме като наши братя. Любовта е онзи дар, който едничък е достоен за положения в ясли Богомладенец.
Ето защо, братя и сестри, ние, съзнавайки своя архипастирски дълг, заставайки пред вас само броени дни след като върху нас падна жребият и благият Божий промисъл ни постави за ваш архиерей, ние се обръщаме към вас и молитвено ви пожелаваме, родилия се във Витлеем Богомладенец да влезе под покрива на очистените ви души и да намери обиталище в домовете на вашите обновени сърца. Наред с това възлюбени, ние отечески ви призоваваме и увещаваме да имате помежду си любовта, която е „дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ /I Кор. 13:4-8/. Именно тази любов като дар да принесем на Богомладенеца Иисус, именно нея да даряваме и да получаваме от нашите ближни.
И тъй, честитейки ви всесърдечно Рождението на Господа Иисуса Христа, призоваваме над Вас Божието благословение и молителстваме за вас пред Божия престол. Амин!
старозагорски митрополит к и п р и а н
