ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 104, 1990 г.
СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА!
Каквито и квалификации да дадем, едва ли ще обхванем многообразието на тези 365 дни, с които се разделяме сега. политици и историци тепърва ще анализират и оценяват събитията, вписани в календара на 1990 година. Но едно не можем да отречем – за българския народ това бе една необичайна и трудна година, година на болезнени преоценки и за цялото общество, и за всеки от нас поотделно. това, което преживяхме, най-точно като че ли се определя с Вазовото „пиянството на един народ“.
През 1990 година България тръгна по пътя на демокрацията, започна първите сериозни промени за изграждането на едно ново, гражданско общество. Разделихме се с утопичния комунизъм, с фалшивите идеали и с хората, които ги олицетворяваха. повдигнат бе краят на завесата, която ни отделяше от истината за нашия живот. Очите ни видяха, а ушите чуха за лагери и смърт, за яхти и специални доставки, за досиета и доносници. Всеки по своему почувства озониращия въздух на промяната. С какво ще запомним отиващата си 1990 година? С еуфорията, обхванала площадите и улиците и превърнала ги в сцена на остри политически страсти, борби и недотам цивилизовани прояви. Със свободната волеизява на хората в първите от 45 години насам многопартийни избори. С демократично избрания президент. Със стачките, разтърсили болното тяло на изнемощялата българска икономика. С това, че си отидоха един президент и един министър-председател. С купоните за половин кило месо и пакетче масло… Какво ни остави още 1990 година? Великото народно събрание, което въпреки трудностите вече създава закони, така нужни, за да заживеем нормално обществения организъм. Богатството и многообразието на политическия живот, плурализмът на мнения и становища. Гражданският мир и мирният преход към демокрация, изстрадани и от политическите лидери и от самите нас. И не на последно място – в края на 1990 г. бе подписано споразумението между политическите сили и съставено новото българско правителство, с което свързваме всички надежди за по-добър живот. Всеки по различен начин, с различни чувства се сбогува с 1990 година. В личен план за един това бе хубава, щастлива година. Защото въпреки разгорещените политически страсти, въпреки дефицита на пазара, българите се женеха, раждаха деца, обичаха се и вършеха добрини на другите. Въпреки поляризацията в обществото имаше толкова много поводи, които ни обединяваха и ни караха да се чувстваме българи. Дори когато стояхме на синия и червения бряг и мислехме, че да построим мост, е невъзможно. Дни преди новата година мътните води на р. Върбица отнеха десет млади живота и тогава България – синя, червена, оранжева, зелена оплака своите синове заедно. Така, както ще гради бъдещия живот заедно и общо. В бедната и гладна 1990 г. бяха повече от всякога хората, които разтвориха сърцата си за милосърдие и благотворителност, помогнаха на болни деца и сираци, на възрастни стари хора. И това не е фалшив оптимизъм, а доказателство, че такава нация ще оцелее. Идва новата 1991 година – първата от последното десетилетие на ХХ век. Човешко е да сме изпълнени с надежда, че ни очакват по-добри времена. Или пък поне, че няма да повторим грешките на своето минало. Това зависи не само от политиците, а и от всеки човек. Дано забравим омразата и това, което ни разделя, си отиде със старата година. Дано оставим големите въпроси да решават политическите мъже, а ние да помогнем на България с разум и труд. Защото покрай голямата политика твърде малко време отделяхме за най-изконното човешко право – трудът. А той е в основата на благоденствието на всяка нация. Нека в последните часове на отиващата си година си спомним старата българска традиция, която ни е крепяла и в още по-трудни времена от тези – да забравим злото и да отправим към най-близките си хора, към приятели, колеги, съседи, стародавното наше пожелание: СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА. ЖИВО ЗДРАВО ДОГОДИНА! Амин!
Сурва, весела година!
