ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 103, 1990 г.
„ГОРБАЧОВ СЕ Е ЗАЕЛ ДА ЛИКВИДИРА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ“
Миналата есен професорът от Калифорнийския университет Мартин Малин публикува статия, в която се обяви против оказването на икономическа помощ на СССР и така си спечели името на най-консервативния човек в Америка. Една година по-късно в интервю за илюстрования седмичник „Мегаполис експрес“, излизащ в Москва, той изказва коренно противоположно мнение. Ето и част от интервюто.
– Колебанията на Михаил Горбачов миналата есен ли бяха повод за Вашата предупредителна статия? Сигурно те Ви накараха да се замислите над въпроса: струва ли си да му се помогне?
– В Америка отдавна си задаваме този въпрос. Но не трябва да се забравя, че моята статия, която вдигна толкова шум, е написана преди падането на Берлинската стена. На практика е доказано, че комунистическите режими са смъртни. След разрушаването на Берлинската стена това в определена степен намери потвърждение и в Съветския съюз. Затова и възгледите ми се измениха. Според мен Горбачов съзнава, че първите му политически програми не преустроиха системата, а окончателно я разстроиха, без да създават нова. Предполагам той разбира, че остана малко време за спасяване на държавата и иска да се отърве от последния баласт – партията. За мен това е оптимистична новина…
– Това и за нас е новост…
– Тъй като сега Горбачов се е заел да ликвидира комунистическия режим, трябва да му се помага. Но не чрез съветските министерства, Държавния планов комитет и Министерството на търговията, а посредством новите икономически и политически структури като Московския и Ленинградския съвет на народните депутати и т.н. Четох в един западен вестник, че Анатолий Совчак (сега кмет на Ленинград) е казал същото пред чуждестранни журналисти. Помощникът на Горбачов Георгий Шахназаров също смята, че не трябва да се гласува доверие на старите официални структури.
– Според Вас какво стои зад условията на Белия дом за получаване на икономическа помощ, която президентът Буш поставя пред Горбачов?
-Такава постановка на въпроса е правомерна. Трябва да се разбере, че Буш не може изведнъж да започне да помага на бившия си противник. Та нали той продължава да харчи много пари за въоръжаване, помага на Куба и т.н. Затова Буш постави своите условия. Но след срещата в Хюстън президентите говориха три часа по телефона. Подозирам, че Буш е казал на Горбачов нещо подобно: „Длъжен съм да говоря за Куба… Вие много добре разбирате това, защото сте били в подобна ситуация, когато не можехте (въпреки че искахте) да напуснете Афганистан за един ден. Трябваше да подготвите обществото. но аз мисля, че помощ от наша страна ще има, ние ще успеем да се споразумеем…“ Буш не иска Кастро да остане на власт. Защо – това според мен е съвършено ясно. Но да се освободи от Фидел, без подкрепата на СССР, макар и мълчалива, е невъзможно. Това трябва да се направи постепенно, както Горбачов бавно „погребваше“ Лигачов.
Буш е готов да чака и да помага на Съветския съюз в аванс. Но решаването на проблемите, за които досега ставаше дума, не означава, че в света ще настъпи пълно благоденствие.
– Някои Ваши колеги, американски политолози, смятат, че след изчезването на социалистическите режими в света ще настъпи пълно благоденствие. Споделяте ли тази гледна точка?
– Не. Остава светът на исляма. Остава разликата в културите. Запазват се предпоставките за регионални конфликти. Има малки държави като Иран, които имат възможност да получат ядрено оръжие и да започнат изключително опасни войни. Предполагам, че ориентирането на цялата планета към стопанска икономика и представителна демокрация ще породи много нови проблеми. След като социалистическият лагер се разпадна, главните изненади трябва да се очакват от капитализма.
„Мегаполис експрес“ (Москва) – БТА