Мачу Пикчу ( буквален превод Стар връх) е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно Перу, построен от инките през 15 век.
Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 m надморска височина в Андите. Наричан е още „Изгубеният град на инките“. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 година, и е функционирал до 1532 година, когато испанците нахлуват в територията на империята.
[ad id=“225664″]
През 1532 година всичките му жители тайнствено изчезват. Не е ясно и защо са го напуснали – една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 година. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрация.
Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град — в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения.
[ad id=“263680″]
В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите. В голямата си част те са изработени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на Слънцето (Инти) и отглеждали селскостопански култури на терасите.
[ad id=“237001″]
За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 m) над река Урубамба и неговите обитатели, няма останали писмени сведения (инките не са имали писменост). В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели.
Градът влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 година и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените.
