ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 9, 1991 г.
ЧЕТИВО ЗА НАЧИНАЕЩИ БИЗНЕСМЕНИ
УРОК ЗА НАИВНИЦИ
[ad id=“255238″]
. ПЪЛНОМОЩНО ЗА… 140 ХИЛЯДИ ЛЕВА . БИЗНЕСМЕН В НЕЛЕГАЛНОСТ . ЕДИН ИЗЛЪГАН Е КОЛКОТО ДВАМА НЕЛЪГАНИ
Не бихме казали, че случаят е банален, въпреки че с лековерието и недоглеждането не един път са били отваряни касите за злоупотреби на недобросъвестни хора. И тук като в криминален филм поразяват фактите и лекотата, с която на бърза ръка се присвояват стотици и хиляди левове.
И понеже председателят на старозагорския клон на наркооп „Щастие“ в гр. Грамада Иван Желев се държи с журналисти непочтително и грубо, ще минем и без неговите обяснения, макар че определен принос за последвалите събития има и той. Старозагорският клон на въпросната кооперация се занимава отначало със строително-ремонтна дейност, а по-късно и с изкупуване на селскостопанска продукция. И като че ли всичко е вървяло гладко до фаталната дата 6 август 1990 година, когато се явява лицето Илия Илиев от село Мирково, Софийско, и предлага услугите си като снабдител на строителен материал. Тук бихме помолили начеващите бизнесмени да следят разказа с повишено внимание, защото биха могли да си направят някоя поука. И така, Илиев представя в кооперацията насрещна фактура за 18 000 лева и платежно нареждане, получава пълномощно и 17 000 лева на ръка и, разбира се, изчезва. На втория ден обаче платежното е отказано и кооперацията влиза вътре със 17 хилядарки. Сложил пълномощното в джоба си, нашият Сюлейман берта Мария Бендер бей (по израза на Илф и Петров) може би не знае като литературния герой 400 начина за лесна печалба, но с положителност знае един – да подвежда лековерните, и той му върши чудесна работа. Тръгва българският Остап Бендер из републиката по търговия. И като започват да пристигат в кооперацията един фактури, свят да ти се завие. Само с 5 фактури, издадени от пловдивската общинска фирма „Роден плод“, към кооперация „Щастие“ се предявява иск за 65 694,18 лева. И тя, разбира се, отказва да ги плати, защото де факто не е получила никаква стока. Стоката Илиев е продавал на пазара и е прибирал парите. Както му е редът, в такива случаи се стига до арбитъра. Но и той е затруднен да реши делото, защото, не може да определи на чия страна е правото.
[ad id=“263680″]
..
И то само по една единствена причина – не се знае текстът на пълномощното, тъй като самият Илиев е бизнесмен в нелегалност. тук само ще допълним, че поради небрежно и безотговорно отношение към важни документи в старозагорския клон на кооперация „Щастие“ няма запазен втори екземпляр от пълномощното, издадено на Илиев. От издадените фактури успяхме да разберем, че то е с номер 79 от 6 август 1990 година. Оттук нататък може само да се гадае. Имам два казуса. Първият, ако пълномощното е издадено само за строителни материали, както и според твърдението на председателя Иван Желев, тогава във фирма „Роден плод“ не са си отваряли очите и са дали възможност на Илиев да ги подведе. Вторият: ако пълномощното пък е издадено за закупуване на всякакви стоки, тогава виновни са от „Щастие“. И тъй, въпросът остава открит кой е виновен за всичко това и кой ще възстановява щетите, веднъж за „Роден плод“ и втори път за „Щастие“? В случая Илиев е само „лудият“, който би излапал и пет зелника (май че са толкова), като се има предвид, че неговата дейност продължава и по-късно. И в София е сключвал сделки за около 30 000 лева, в Перущица е бил – купил е консерви за над 29 000 лева, разбира се, пак за сметка на кооперация „Щастие“. Кратката равносметка от дейността на Илиев сочи, че от август до декември миналата година щетите са за 141 495 лева. Това е по фактурите. Трябва да прибавим и 17 хиляди, дадени на ръка. Трудно е обаче да се изчисли точно колко пари са влезли в джоба на Илиев, защото той все още е в нелегалност и срещу него е подадена жалба до МВР за издирване, но при галопиращите цени у нас напоследък смятаме, че сумата от 141 495 лева трябва да се умножи по три или по четири. Такива са фактите, сътворени от безотговорността, която неведнъж е оставяла тежките медни врати на касите отворени и е пъхала в ръцете на измамници хилядарки. Смятаме, че в този случай сигурно няма да е зле ако отношение вземе и прокуратурата. Нека си припомним едно правило в юриспруденцията, че правото е на страната на бдящия, а не на спящия. И за да приключим този урок с поука, нека дадем думата на зам.-главния арбитър Вълчо ЦАНКОВ за КОМЕНТАР.
[ad id=“255238″]
Случаят с арбитражното дело № 564, заведено от фирма „Роден плод“, е показателен. Тук има не само груба проява на немарливост, но и пълна безотговорност и непознаване на закони. Вярно е, че съгласно чл. 36 и следващите от Закона за задълженията и договорите, едно лице може да представлява друго и по волята на представлявания и във връзка с това широко се издават пълномощни от ръководствата, с което се ангажира тяхната отговорност. Обикновено се упълномощават служители в съответните фирми и предприятия, където контролът е по-ефикасен. Но няма пречки да се упълномощават и лица, които не са в договорни отношения. Но тук трябва да се проявява особено внимание на кого се представя пълномощното и точно да се очертае обсегът на представителната власт и срокът на действие. Не трябва да се разчита на случайни хора, даващи щедри обещания за големи печалби.
Особено важно е, когато се ползват пълномощни при сключване на сделки, насрещната страна да се запознае внимателно с пълномощното, за да разбере правата на упълномощения. Това обаче не винаги се спазва и се работи на доверие. Често се вписват и пълномощия с изтекъл срок. Такъв бе случаят с арбитражното дело № 521/1990 г., където кооперация „Съгласие“ – Свиленград, е продала стоки на СП „БКС“ – Опан, но упълномощеното лице е имало пълномощно с изтекъл срок. В новите условия на разширяване на стопанския оборот и участието на многобройните новосъздадени фирми е необходимо при издаване на пълномощни да се правят съответните проучвания, за да се избегнат злоупотреби.
Кънчо ПЕНЕВ
