ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 11, 1991 г.
ОТ ВСЕКИ 100 ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПЕТНАДЕСЕТ СА ДЕЛО НА МАЛОЛЕТНИ
НЯМА ПРОБЛЕМИ
„БЕБЕТА“ ЗА РЕШЕТКИТЕ
Из бюлетина на Регионалната дирекция на МВР: „На 26/27.01.1991 г. в Стара Загора след разбиване на вратата е проникнато в гаража на С.Ц.П. на ул. „Нако Шоколада“ № 43 и от собствения му автомобил „Жигули“ е извършена кражба на радиокасетофон марка „Морган“ на стойност 420 лева, ел.дрелка, 12 кг.захар, 2 бр.клещи и др. От проведените издирвателни мероприятия от екип на СПООР в състав старшина Желязков и старши на К.Караславов се установи, че извършители на кражбата са С.Ю.А. на 16 г., П.Д.Ц. на 16 г., Н.Т.А. на 18 г., С.К.Б. на 17 г., С.Д.К. на 18 г…“
Тенденцията. За съжаление през последните няколко години подобни съобщения в бюлетините на РД на МВР съвсем не са рядкост, дори напротив. Статистиката показва, че заедно с ръста на престъпността изобщо значително се показва процентът на престъпленията, извършени от малолетни. И ако до 1984 година все още е можело да се говори за противообществени прояви, то от тогава насам вече спокойно може да се говори за организирана младежка престъпност – грабежи, обири, изнасилвания, а не липсват и убийства. С тази плашеща констатация започва и разговорът ни с полковник Атанас Димитров, началник на детската педагогическа стая при РД на МВР. Заедно с четиримата си инспектори, те са хората, имащи незавидната участ да сърбат попарата, надробена в резултат на бурните обществено-политически процеси в обществото ни. От тях, стига да иска, човек може да чуе още много факти, но доказващи все едно и също нещо: намаляване на долната възрастова граница и масовизиране на участието на малолетните в извършването на тежки криминални престъпления. На всеки един от тези четирима души се пада контингент от 100 младежи, че и повече, вече поели или притежаващи всички предпоставки да поемат пътя извън закона. Този последен факт обяснява и позицията ни по-скоро на регистратори, отколкото на специалисти с опит и възможности да се справят с разрастването на младежката престъпност.
Корените на „тумора“. Тях трябва да ги търсим в криворазбраните принципи на нашата новоизлюпена демокрация. Една система на обществен контрол беше пратена по дяволите и с право, но лошото е, че на нейно място не се създаде нова. Не става дума за предприемането на мерки от рода на административно-казармени заповеди и разпореждания, а за изграждането на система от морални и нравствени ценности, вплетени в обществото по съответния начин от законодателството. Създаването на обществена нетърпимост към корените на престъпността е посоката, в която трябва да се върви. И един пример: въпреки привидната разпуснатост на западната демокрация, законът е безмилостен към собствениците на заведения, заловени да сервират алкохол на малолетни. А у нас?
Семейството. Всичко започва оттук, от неизпълнените родителски задължения. Липсата на време за децата означава и липса на възпитание. Отглеждането на подрастващите не се изразява от показната щедрост да са винаги най-нахранените и най-добре облечените. Без унаследената в семейството реална представа за добро и лошо, хлапето без угризения посяга към парите на приятелчето си, за да му стане след време навик. Може би, съвсем не беше случайна ситуацията при посещението ми в Детската педагогическа стая, когато малко преди срещата ми с инспекторите, трябваше да изслушам безпомощната изповед на един баща, неспособен да застави единадесетгодишния си малчуган да отиде на училище… Търсеше помощ тук, но дали не беше вече много късно. Защото сигурно така безобидно и банално са започнали „професионалния“ си път групичката от осмокласници, задигнали над 15 автомобила, преди да бъдат заловени; 17-годишният „юнак“, пролежал вече две присъди в затвора, или рекордьорът Радомир на 15 години с 26 престъпления. Него – Радомир, собствената му майка, след като е пропуснала шанса да му даде необходимото възпитание, решава да реши проблема – детето й, като го залива със спирт и го запалва…
Училището, улицата, порното… Списъкът по-нататък може да бъде продължен и с по-безобидните – цигари и алкохол. Ако не сложим в сметката настъпилата криза, всички те са част от днешния свободен живот на подрастващите. Лошото е, че май никой не знае каква част от него те са обсебили. лесно им е било преди време на господа инспекторите от Детската педагогическа стая – заведенията в града се брояха на пръсти, а сега с набиращата скорост частна инициатива на човек ще му са необходими дни да обиколи многобройните кафетерии, барчета и „капани“. Явно и никой не ги проверява с такава цел. Само на повърхността от време на време току изскочи някоя нова шайка от малолетни „професионалисти“ и шантонерки. Това е положението и няма кой знае каква надежда то да се промени в скоро време. Колкото до училището… Там явно всички са вдигнали ръце. Господ – също. По тази причина няма смисъл да се моли за помощ…
Павел КЪНЕВ
