Някога при мен и още един бивш депутат и настоящ мой приятел, дойде колежка от неотдавна саморазпусналия се парламент. Тя започна да моли (не мен, разбира се, защото това би било безполезно, все пак бях с клеймото на отлюспен) за помощ някак да попадне в кандидат-депутатската листа за следващия парламент, за която приятелят ми имаше определени възможности за влияние. Той я пита защо е този неистов стремеж за депутатстване, ето, казва, ние с Ники няма да сме пак народни представители, но животът продължава и извън парламента! А тя с неописуема тъга в очите възкликна:
– Ами аз нищо друго не мога да правя!
Това е отчасти по повод на едно уреждане със синекурно място, за което прочетох днес. Някои хора не само нищо друго, освен на някакъв важен пост да са, не искат. Но нещо повече – нищо друго, освен да са на важен пост, не могат да правят…
Н.Слатински – Фейсбук профил
