На 77-годишна възраст от този свят си отиде Цветан Тодоров – известен историк, философ, лингвист, историк на философската мисъл и културолог.
Новината за кончината на Тодоров съобщава френското издание „Монд“, цитирано от offnews.bg
Цветан Тодоров прекарва първите 23 години от живота си в България, а след това се установява трайно във Франция. В интервю за български вестник през 2008 г. се самоопределя като българин и французин. Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г.
Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия — общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик. Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване“ под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката — това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която имат две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.
Цветан Тодоров е носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г.
В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а след 1990 г. – от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.
Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“. В „Увод във фантастичната литература“ (1970) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.
Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от структурализма, и от аполитичността. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към двуполюсните модели и желязната завеса. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите („метисаж“), „сивите зони“ и търси отговор на въпроса „Как да се живее?“