Съществуването на елемент с такива физико-химични свойства е прогнозирано от Дмитрий Менделеев още през 1871 година, който го нарича „ека-силиций (което на латински означава „подобен на силиций“).
15 години по-късно, през 1875 година професорът по минералогия Фрайбергската минна академия Велсбах намира в немски мини нов минерал и го нарича аргиродит заради присъствието на сребро. Велсбах моли Винклер, също професор във Фрайбергската академия, да направи пълен химичен анализ на минерала, а той открива в него нов елемент първо във вид на соли, а след това в чист вид. Оказа се, че това е „ека-силиций“.
Естествено Винклер не искал да остави това име и първоначално предлага названието „нептуний“ на планетата Нептун, чието откриване също е прогнозирано предварително. Но става ясно, че така вече е наречен друг новооткрит елемент (което се оказва фалшива новина, но вече е твърде късно). Тогава Винклер, откривателят му, го нарича в чест на родината си -германий. Това име не се харесва на всички, но самият Менделеев го одобрява и оттогава остава с това име в периодичната таблица.
Германий е добър полупроводник и дълго време бе важен компонент на транзисторите, а сега и на компютърните чипове. Освен това има и много важни биологични функции – може да пренасят кислород до тъканите на тялото (като хемоглобин) и подобрява на имунитета.
Източник: nauka.offnews.bg
