ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 17, 1991 г.
БОГАТСТВОТО НЕ СЕ ИЗПРОСВА, А СЕ ПРАВИ
Дълго време няма да забравя видяното по телевизията дни преди новогодишния празник: от камион, който се движи по столичен булевард, двама юначаги хвърлят пакети срещу тичаща тълпа от хора, готови да се стъпчат, но да се доберат до заветния дар. Разбира се пакетите съдържат хуманитарна помощ за гладуващите българи. Видя се – сред протегнатите ръце бяха такива на яки, млади мъже и на жени, облечени къде-къде по-добре от средностатистическия българин. Картината беше потискаща, тъжна и… срамна. Със съжаление разбрах по-късно, че няма да е последната, която ни кара да се чувстваме унижени като нация пред хората, които бяха пожелали да ни помогнат. Още по-жалко бе това, че го сториха не тези, които даваха помощите, а тези, които искаха. Никога през последните години бедността не ни се бе озъбвала така безочливо близко както сега. Никога не сме почувствали тежкото състояние на икономиката на свой гръб както сега. Свикнали бяхме всичко да поема държавата, някой друг да мисли и решава вместо нас. Изведнъж върху неподготвената ни психика се стовариха една след друга тежки злини – инфлация, корупция, безработица, спекула. Прогледнахме. Видяхме, че сме бедни, с дългове, че парите, които сме кътали за черни дни, нямат стойност. Тази история вече никой не крие от българския народ – а и може ли? Но месеци наред на същия този народ му се внушаваше трагичността на ситуацията, драматизира се неговата бедност, поставят се под съмнение интелектуалните и човешките възможности за измъкване от „клопката“, която е стегнала шията и на държавата, и на народа. Свидетели сме как времето на депутатите изтича в дълги политически препирни и литературни упражнения, а най-малкия повод се използва, за да се говори с часове „кой ни докара до тук“ /вече на всички е ясно кой/, а законодателната дейност изостава /изводът не е само мой, реакцията на депутатите е известна/. Наслушахме се и как нашего брата журналистът наперено спори с всеки специалист, дошъл от чужбина да ни помогне, за да го убеди, че дори една хубава дума, казана по наш адрес, е „грешка“. А половин годин държавни мъже „Шетат“ по света, за да го убедят в бедственото положение на нацията, в това, че през тази зима от глад и студ ще загинат 100 хиляди души. С цената на унижението не се посвенихме да ни поискат и гнили портокали от Гърция. Днес не е нужно на никого да разкрасява нещата у нас, нито да се връщаме в илюзорното си минало. Не е нужен и бодрячески оптимизъм, с който посрещахме всяко бедствие. Българинът трябва да знае истината за себе си и пътищата, които могат да го изведат към по-добро. Премиерът Димитър Попов каза, че ние сме 55-а държава в света, която, изпаднала в тежко положение, тръгва по този път – да създава нова икономика, нови взаимоотношения, нов имидж пред света. как ще постигне всичко това? Едва ли като отричаме всичко, което българския народ /не отделни личности, не „партията – ръководителка“/ е създала като материална и духовна култура; едва ли като хленчим и молим пред чужди врати /благодарим на хората, които милостиво и зачитайки достойнството, ни помагат/; едва ли като нашите ръководители превиват гръб и не държат на достойнството на народа си. За повечето от нас е ясно, че отново някои се опитват да ни „пренасят в жертва“ като народ, че отново става дума за политически страсти и амбиции, умело прикрити зад грижата за народа /този период вече преживяхме, нека никой не забравя това/. Но жалко е, че не само българинът разбира това. Разбраха го и тези, от които очакваме да ни помогнат. Само мнението на гръцки бизнесмен, изказано изказано след изявление на наш депутат на пресконференцията в Гърция, е красноречиво за новия „образ“, който сами си създаваме. „Мисля, че подобни изявления не са от полза за България. Освен моралните поражения, те влияят неблагоприятно както на икономическото ни сътрудничество, така и върху отношението на гърците, които биха искали да посещават и занапред България като туристи или бизнесмени… Просто е жалко, че някои политици принизяват толкова ниско българина и протягат ръка за милостиня. Богатството не се изпросва, а се прави. С работа.“ Колкото и тъжно да звучи, нека запомним тези думи. те са казани със съчувствие и не се отнасят само за политиците. Нека повярваме на нашите съседи, които доскоро ни завиждаха и считаха, че на нас ни липсва само една витрина Ив Сен Лоран, нека се доверим на техния опит. Защото Европа – тъй мечтана от всички – не иска просяци, а достойни хора. Хора, които умеят да работят и печелят честно.
Недялка ФИЛИПОВА
Богатството не се изпросва, а се прави
