ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 18, 1991 г.
ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА И ЗА ОБЩАТА ЧЕРГА НА КУЛТУРАТА
В брой 1 на приложението на в. „Стара Загора“ „Съвремие“ госпожа Румяна Апостолова коментира издръжката на културата в община Стара Загора при настъпилата икономическа криза. В статията си, както винаги пространна и обстоятелствена, госпожата съветва Общинския народен съвет да се обърне с лице към професионалните културни институти. На тях, според нея, трябва да се дават „големите пари“, защото само те могат да правят „голямата култура“ и само те могат да представят и защитават културния облик на града в страната и чужбина. Досега тези културни институти не са се изявили с върхови творчески постижения, защото им пречел Центърът за художествена самодейност, където се давали „луди пари“ за самодейност. Тя изброява общинските прояви на Центъра, които поглъщали тези пари, и посочва, че читалищата пък дублирали проявите на ЦХС. След това уточнява, че било обратното – Центърът дублирал дейността на читалищата. И заключава: който иска да прави самодейност или да слугува на хобито си, трябва да си плаща. така било навсякъде по света. Друг немаловажен аргумент, който изтъква г-жа Апостолова в подкрепа на тезата си, за малкото пари, отиващи за професионалните културни институти, е прекалено големият брой на кметствата и читалищата в града и съответно големият брой на работещите там служители. Явно, според авторката, и там отиват излишни пари. Без да го декларира точно, изводът е ясен. Без намеци и уговорки. Не се наемам да бъда адвокат на ЦХС и кметствата, нито съм упълномощен да го правя. Но като читалищен и синдикален работник ще възразя на госпожата в обвиненията й към читалищата. Защото не от вчера тя говори, че на Стара Загора й били много тези осем читалища. И се надява, може би подобно на Цицерон с прочутата си фраза, повтаряна многократно пред сената за падането на Картаген, така и тя да формира някакво обществено мнение. което, естествено да доведе и до разрушителното действие на изпълкома на ОбНС. Но ако наистина г-жа Апостолова уважава културните традиции на града и постиженията на операта, театрите, историческия музей и другите професионални културни институти, тя би могла да се справи с литературата по случая. Или да поразпита по-възрастните хора, защото тези културни институти не са кацнали от Марс или Венера в Стара Загора, а са се родили от читалищата в града. И в продължение на десетилетия читалищата са тези, които са ги подхранвали с база и с творчески потенциал. Тази връзка е жива и сега. В края на 1950 година, при население от 35-40 хиляди души, е имало четири читалища: „Родина“ – централно, и кварталните „Кл.Охридски“, „Г.Бакалов“ и „Г.Кирков“. В началото на 70-те години, в резултат на местните мегаломански амбиции на някои ръководители в културата, тези читалища, макар че дотогава са работели на пълни обороти, се ликвидират. Да го кажем по-безболезнено, обединяват се в едно-единствено образцово народно читалище „Родина“. така наречените филиали се опоскват от кадри и издръжка и остават почти единствено като филиални библиотечки към централната библиотека, която е на централното читалище. Междувременно с това „обединение“ читалище „Родина“ става национален първенец по членска маса и други показатели. Слава богу, грешката беше осъзната, но едва преди 3-4 години и „погълнатите“ читалища бяха възстановени. С разрастването на града, с икономическото му възмогване и културно издигане, с новите териториални структури съвсем естествено се появи нуждата от децентрализиране на културните процеси. През 1987 г. библиотеките в кварталите „К.Ганчев“ и „Лозенец“, които обслужваха кметствата, прераснаха в читалища, а с оформянето на останалите кметства се създадоха две нови читалища: „Митьо Станев“ и „Железник“. От бившото читалище „Г.Кирков“ в момента действува единствено библиотеката, защото на територията на кметството е читалище „Родина“. Дали на 200-хилядния град са много осемте читалища, могат да преценят членовете им – старозагорци. Бюджетите на читалищата винаги са били повече от скромни. Въпреки това под техния покрив намират подслон и изява десетки самодейни художествени състави, кръжоци, формации, школи. както е било открай време, читалищата работят с училищата, с творческите съюзи и дружества, с изявени техни представители, с обществените организации, предприятия и учреждения. Както и с професионалните културни институти. без да пречат на някои от тях, без да се конфронтират. Естествено е, че при икономическата стагнация те ще прецизират вече разходите си, ще търсят възможности за получаване на допълнителни приходи. Очакваният закон за тях все още не е на дневен ред. Но ако хвърлим бегъл поглед на Закона за читалищата, например от 1927 г., ще видим, че той определя във всяко селище да се основе читалищен фонд. Според раздел „Издръжка“ този фонд се образува от земи, предоставени на читалищата от общината, проценти от приходи на недвижими общински имоти, членски внос, от чистите приходи на театрални и кинопредставления, забави, вечеринки, утра, от наеми, от суми, вписани в бюджета на общините, дарения, завещания и други случайни приходи. Много от тези приходи в съвременен вариант могат да бъдат осигурени и сега от нашите читалища. Но за това е нужно те да се подпомогнат в основното: общинският народен съвет да им предостави за ползване и стопанисване материална база и имотите, където много от тях сега са настанени само на добра воля. Да им се „развържат“ ръцете за стопански дейности, за да могат да посрещнат ударите на кризата и да се съхранят . И сега част от съставите и школите се самоиздържат и имат печалби. Но те не са достатъчни за покриването на другите текущи разходи. Чергата на културата окъсява от ден на ден. Може би затова всеки започва да я дърпа по-силно към себе си, да се самоизтъква, да закопава другия. А не бива да е така. Да бъдем толерантни, г-жа Апостолова. Нали всички работим за тази култура.
Йордан АТАНАСОВ, председател на ОбСО на читалищните работници
За толерантността и за общата черга на културата
