Поводът е разговора на две гастарбайтерки подслушан в самолета. Уж са много добре, уж в БГ не им харесва, пък ще ходят да мият прозорците на омразните англичани. „Не на нас тия, ние за няколко паунда няма да им слугуваме! Ако е за миене на прозорци и тук можем да ги мием!“ И долу-горе с това се изразява отношението към нашите сънародници в чужбина. Миячи на прозорци, камериерки и преносвачи на куфари по хотелите. Толкова успокоително звучи. Това обяснява защо ние не щем да ходим там. Защото сме горди. „Защото за няколко паунда няма да им мием чиниите!“ И това обяснява удоволствието, с което се споделя в социалните мрежи разказчето за българските арбайтерки.
[ad id=“225664″]
А така ли е всъщност? Имам доста приятели и роднини в чужбина, често им ходя на гости и не съм се замислял какво е отношението им към БГ. Защото като ходя там обсъждаме БГ дотолкова, доколкото аз се вълнувам от въпроса дали се е разрушила последната къща в с. Пеликаново\селце в Сакар,б.а.\ или пък дали ще завърши наравно футболната среща между селата Горно и Долно Нанадолнище. Та, приказките между българите там са: „Къде да отидем за риба през уикенда? Дали да отскочим до Онтарио в Канада, защото пъстървата тъкмо започва да кълве? Или пък какво ще кажете за една екскурзийка до земите на Амишите, има какво да се види?“ Такива им са съботно неделните проблеми на нашите сънародници в чужбина и те въобще не се вълнуват от това дали ще изгоним поредните сирийци от Елин Пелин. Защото те своя избор са го направили отдавна и сега ако идват до БГ, то е за да покажат на децата си поредната екзотична дестинация. А ние, които сме останали тук също сме направили своя избор. И той е: „ Няма да им мием чиниите за шибаните им паунди!“
[ad id=“255238″]
А пък сирийците от Елин Пелин? Ами да си ходят. И те няма да ни мият чиниите за два три лева. Защото това са нашите работни места. Това е нашата земя. Земята в която Нане Стоичко отсече сто годишна върба, за да си свали омазнената капа отнесена на върха от щъркела. Земята, в която мразим всичко и всички. И пеем от злоба. Свири ни ядът, а инатът му приглася.
В това време един българин получи Оскар за софтуеърна киноанимация, а друг един бие здраво по кортовете всички видове чужденци. Но и те не живеят в БГ…
Петър Желязков
