Съпричастни към съдбата на беззащитните и бедните, на 3 март 1899 г. видни жители на Стара Загора учредяват дружество под името „Добрий Самарянин“.
Целта е да поддържат сиропиталище, старопитал или други благотворителни заведения и така да се подпомагат материално и морално социално слаби хора, живеещи в града и окръга, „без разлика на вяра и народност“. До този момент това е единствената организация в страната, която се грижи за сираци и възрастни хора едновременно. Тя се отличава с религиозна и национална толерантност и с голям брой членове. Начело застават две жени, изиграли важна роля в културно-просветния и обществения живот на града през Възраждането – Анастасия Тошева, обявена за почетна председателка, и Теофано Попова (1856, Стара Загора – 18 ян. 1929, Стара Загора) – учителка, общественичка и публицистка, избрана за председателка. Интелигентна, отворена към новите идеи, готова да помага на хората в беда, до края на живота си тя успява да утвърди сиропиталището и старческия дом като важни институции, да провокира благотворителните нагласи на своите съграждани (вж. „Теофано Попова“ – фонд).
В настоятелството на организацията влизат хора с голям престиж в града. Между тях са: д-р Ст. Драгнев (касиер на старческия дом), Радка Ат. Илиева (съпруга на бившия окръжен управител и настоящ директор на Девическата гимназия), Васил В. Попов (лесовъд, син на Т. Попова), Марийка В. Димчева (съпруга на политик и народен представител), архимандрит Йосиф (управляващ Старозагорската епархия), Мильо Касабов (издател, книжар, баща на Гео Милев) и др. Наблюдава се и голямо професионално разнообразие на членовете на дружеството: 7 учители, 4 търговци, 2 книжари, 1 инженер, 1 бакалин и др. Впечатлява големият брой на лекарите – 8, между които трябва да се откроят имената на д-р К. Кожухаров (градски лекар) и д-р Мария х. Ангелова. В продължение на 17 години д-р К. Кожухаров (1863, Стара Загора – 1943, Стара Загора) е касиер на дружеството и безплатно лекува децата. М. х. Ангелова става подпредседател на дружеството и полага всеотдайни грижи за сиропиталището. По-късно се утвърждава в ръководството на БЖС и в редакцията на в. „Женски глас“.
След необходимата подготовка, през 1900 г. се открива благотворителен дом с едно дете и двама възрастни хора, като в следващите години техният брой нараства. Например през отчетната 1904/1905 г. в приюта са настанени 34 сираци и 8 стари болни хора и инвалиди. Вероятно жителите на Старозагорски окръг оценяват грижите на дома към нуждаещите се, защото през посочената година са постъпили 60 заявления за настаняване на сираци, но поради слабите си финансови възможности дружеството не може да удовлетвори тези желания. Според настоятелството „двата полюса в живота: детството и старостта еднакво са за съжаление, еднакво са предмет на милосърдие“ и затова се грижи да осигури подслон и храна за децата и за възрастните хора. Първоначално то настанява сиропиталището в малка къща с 38 дка земя наоколо и едва след войните то реализира своите цели.
В приюта за деца Дишпини Ангелова основава четирикласно училище, а нейният съпруг Атанас Ангелов осигурява 18 хил. лв. за издръжката на една учителка в сиропиталището. Прилагайки идеята за възпитание чрез труд, председателката на дружеството Т. Попова приучва децата в свободното време да се занимават с ръчна работа, дърводелство, готвене, шеф и кройка. От своя страна учителите и възпитателите се опитват да ги възпитават в нормите на гражданския и религиозен морал. Настоятелството на дружеството се грижи и за образованието на питомците и в зависимост от възрастта и наклонностите им ги задължава да посещават различни учебни заведения. Например през учебната 1929/1930 г. 8 деца учат в прогимназия, 1 – в Търговската гимназия, 1 – в Девическото педагогическо училище, 3 – в Професионалното училище „Пробуда“.
За събиране на средства за издръжката на сиропиталището се провеждат вечеринки, концерти, томбола. По-активни членове, разпределени на групи, назовани „квартални комисии“, обикалят града и събират хранителни продукти, дрехи и пари. В израз на благодарност към своите щедри съграждани, по време на годишния дружествен празник („Възнесение Господне“) децата изнасят безплатен концерт. „Това е един вид мълчалив израз от задушевната им благодарност към всички, които са ги облагодетелствували с лептата си“ – отбелязва в годишния си отчет председателката.
На молбите на дружеството за подпомагане на детския дом се отзовават различни институции, особено общинските съвети от Старозагорски окръг – Казанлък, Сливен, Нова Загора, много селски общини и църковни настоятелства. В изпълнение на разпоредбите на Закона за общинското управление относно издръжката на сираците тези общини предвиждат в годишните си бюджети средства за сиропиталището. Но най-големият дарител е Т. Попова, която след смъртта на втория си син Васил Попов завещава на дружеството семейния чифлик в с. Малко Кадиево, Старозагорско. Размерите му са между 300 и 350 дка – обработваема земя, ливади, добитък и инвентар, а общата оценка е 2 млн. лв. Имотът се управлява от ефория, начело с председател, и членове, избрани сред най-известните жители на града, като всички длъжности се изпълняват безвъзмездно. Те се грижат за имотите, дават под наем земите и така осигуряват хранителни продукти и парични постъпления за издръжката на двата дома.
За разлика от сираците, жителите на Стара Загора значително по-трудно се отзовават на нуждите на възрастните хора и инвалидите. Размерът на техните дарения е неголям и не е в състояние да промени живота на питомците, нито да осъществи намерението на настоятелството да построи дом за стари и недъгави хора. През 1907 г. х. Стефан Начов (Арифето) подарява на дружеството 5 хил. лв. и място от 800 кв. м на юг от Стара Загора. Учителят Пенчо Минев завещава на общината своето лозе, където да се построи старчески дом, но волята му не се изпълнява. За кратко време изход от трудната ситуация намират авторитетни личности на града. През 1910 г., със съдействието на епископ Йосиф и с протекцията на старозагорските народни представители, ХІV ОНС подарява на дружеството старата държавна болница, където се настанява старопиталището. През Балканските войни (1912–1913) сградата е реквизирана за военна болница, а по-късно се използва като безплатни бежански жилища. Въпреки енергичните си постъпки, настоятелството не успява да си върне сградата, нито да получи някакъв наем. Едва през 1931–1932 г. с помощта на МВ там отново се настаняват възрастните хора, макар че помещенията са малки и не отговарят на нуждите на питомниците. Въпреки неудобствата през 1938 г. са приети 54 души (19 жени и 35 мъже).
След войните (1912–1913, 1915–1918) д-во „Добрий Самарянин“ продължава следвания досега традиционен начин при издръжката на двата приюта – от собствени средства, от бюджета на градските общини, частни дарители и помощи в натура. Сега обаче акцентите падат върху държавните помощи: от фонда за пострадалите от войните при МВ, от СЗДБ и от Съюза „Обществена подкрепа“. В резултат Старозагорският общински съвет намалява отпуснатите до този момент средства на дружеството, но за сметка на това осигурява безплатно осветление и вода на двата приюта, лекарства и медицинска помощ за питомците в държавната болница. В края на всяка година лекарите от лечебното заведение извършват безплатно основен преглед на всички деца. Особено ценна е помощта на офицерите от различните части на гарнизона, които отпускат безплатно военния салон и военната музика, осигуряват превоз за екскурзии на децата, превозват въглищата от гарата до приютите и т.н.
Приходният проектобюджет на дружество „Добрия Самарянин“ (клон сиропиталище) за 1937 г. възлиза на 858 043 лв. и разпределен по параграфи, изглежда така: от членски внос (5 хил. лв.), от бюджета на общината (50 хил. лв.), от държавните служби (750 018 лв.), приходи от дружествени прояви (16 360 лв.), приходи от имоти (13 440 лв.), дарения (10 хил. лв.) и др. Най-големи са разходите за храна и облекло на питомците (300 хил. лв.), за заплати на помощния персонал (81 600 лв.), за отопление и осветление (25 хил.лв.), учебници и учебни пособия (20 хил. лв.), за строеж и поддържане на сградите (310 хил. лв.) и др. – общо 858 043 лв. Приходно-разходният бюджет на старопиталището възлиза на 771 668 лв., а на ефорията – 49 593 лв., където наемите от полските имоти и сгради носят прилични приходи (31 509 лв.).
След войните дружеството активизира дейността си, увеличава броя на членовете си. И ако през отчетната 1904–1905 г. те възлизат на 280 души, то през 1935 г. нарастват на 641 (124 мъже и 517 жени), а през 1938 г. на 678. Запазва се и професионалното разнообразие в членския състав. През 1940 г. най-голям е броят на домакините – 611 души. Добре са представени и хората с авторитетни професии: търговци – 18, учители – 18, лекари – 17, земеделци – 9, занаятчии – 7, адвокати – 7, чиновници – 6, и др. При дружеството се основава „група на младите“. След смъртта на Т. Попова за председател е избрана Недка П. Хаджоолу, която поема ръководството на дружеството и на ефорията на завещания от Т. Попова имот.
Промените в структурата на социалните групи в страната внасят корекции в политиката на настоятелството на дружеството спрямо най-уязвимите – децата. Например през 1920–1921 г. в дома за сираци са настанени 30 деца, като почти половината от тях са на загинали войници. В следващите години броят на питомците силно нараства: през 1927 г. те са 67, а през 1937 г. – 69.
След Чирпанското земетресение (1928) построяването на нова сграда става приоритетна задача на ръководството, защото старото здание и особено пристройката с кухня, баня, пералня са негодни за ползване. Активната намеса на кмета на града Христо Кожухаров задължава окръжния управител да отпусне 500 хил. лв. за строеж. В края на юни 1929 г. старата сграда е съборена. С помощта на офицерите от гарнизона децата и инвентарът временно се настаняват в палатки, а до завършването на постройката те са преместени в един от складовете на казармата. На 15 дек. с.г. питомците на дома влизат в новата светла и хигиенична сграда, разположена на Казанлъшкото шосе. В сутерена има баня, пералня, помещение за провизии, топливо; на партера са разположени канцелария, класни стаи, библиотека, занималня, кухня, склад; на втория етаж има 7 спални стаи, 2 – за болни деца, стаи за възпитателките. Дворът е разделен на две: за почивка и за земеделско стопанство. Към 1937–1938 г. се добавя още едно крило, където се настаняват деца над 14-годишна възраст.
През годините при дружеството се учредяват няколко фонда, които кореспондират с профила на домовете. Те са израз на съчувствие към безпомощните и на благодарност към благодетелите. Управляват се от настоятелството на д-во „Добрий Самарянин“, като се спазва волята на дарителите.
1. Фонд „Райна и Панталей Хаджоолу“
Учреден вероятно от наследниците на Райна и Панталей Хаджоолу към 1928–1929 г. с основен капитал 47 800 лв. През 1936 г. средствата нарастват на 77 467 лв. Съгласно волята на дарителите дружеството ползва само годишните приходи за нуждите на сиропиталището.
2. Фонд „Теофано Попова“
Учреден е веднага след смъртта на благодетелката с основен капитал 10 хил. лв., който към 1932–1933 г. нараства на 11 439 лв. Целта е да се увековечи паметта на Теофано Попова, като се издигне неин бюст-паметник в двора на сиропиталището. През 1936 г. фондът изпълнява целта си и е закрит. По решение на ръководството на ефорията, останалите 78 лв. са прехвърлени във фонд с близко предназначение.
3. Фонд „Генчо и Гана Любенови“
Липсват данни за дарителите и дейността на фонда. Към дек. 1938 г. разполага със 79 136 лв.
4. Фонд „Подкрепа“
Учредява се към 1936 г. от неизвестен дарител, който предоставя 243 059 лв. Целта е да се оказва материална подкрепа на възпитаниците на сиропиталището при напускане на дома, като им се осигурят пособия и сечива съобразно тяхната професионална подготовка.
5. Фонд „Постройка на Летовище“
Създаден е по инициатива на настоятелството на дружеството, което преценява, че финансово по-изгодно би било да се създаде летен почивен дом за слаботелесни и болни деца от сиропиталището, вместо да се плащат високи такси на различни организации. Образуван е през 1939 г.
6. Фонд „Увековечаване паметта на щедри дарители и заслужили членове“
Създаден е с основен капитал 21 893 лв. Целта е постройка на паметници, възпоменателни плочи, поддържане на гробове, отслужване на панихиди и др. инициативи, насочени към увековечаване паметта на заслужили членове на дружеството. Няма данни за дарителите и извършената дейност.
7. Фонд „Параклис“
Дарители са наследниците на Нено и Радка Златеви (жители на Стара Загора), които даряват недвижими имоти и през 1938 г. по тяхно желание се учредява фонд при дружеството.
Политическите и социалните промени в България след 1944 г. довеждат до ликвидирането на д-во „Добрий Самарянин“ и управляваните от него структури. На 2 ноем. 1948 г. се свиква общо събрание, на което присъстват само 11 от 1000 дружествени привърженици. С мотива, че организацията изпълнява лошо задачите си и че не е в състояние да изпълнява целите си, се взема решение за нейното разпускане. Имуществото ѝ се предава на държавата в лицето на Старозагорската община.
