Да се обединим предизборно и следизборно – около кои идеи?

Покрай изборите отново излязоха на бял свят приказките за непобедимата Русия и лошата Америка. Че отново започвало разделение. Някъде се каза, че великите нации не се делели на фили и фоби. Че имало два вида нации. Едни, които гледали напред и били единни и други, които постянно се вглеждали в миналото си и били раздалени. За да вървим напред трябвало да се обединим.Отначало много ми хареса. После, като размислих малко разбрах, че тези идеи противоречат на моята теория за биполярния ни свят. Впрочем не знам дали е моя. Тя е толкова проста, че не знам дали е теория. Но тя е приложима за всичко – химия, физика, математика. Най-общо казано нашият свят се състои от две неща: ден и нощ, бяло и черно, сладко и горчиво, любов и омраза. Атомите се състоят от протони и неутрони. Вярно има хиляди други частици край тях, като се започне от електроните и се стигне до разните там пи и мю мезони, но те са пълнеж, така както преди нощтта има здрач, а преди деня има зазоряване. Така или иначе всичко е биполярно. Дори компютрите, без които вече не можем, говорят на двоичен код – 010110110010 и т.н. В този смисъл човечешкия род в своите взаимоотношения също е бил разделен и продължава да е разделен на шефове и работници, на артисти и публика, на партии, някои от които антагонистични, като от това произтичат и фили и фоби, но извинявайте много – какво значи да се обединим? Как ви се струва, ако целият свят се обедини около идеите на Хитлер. Или на Сталин. Кво толкоз-прекрасни идеи. И ако е нямало макар и шепа бунтовници, как ли щеше да изглежда нашия свят днес. Оруел го е видял. Само че ние го забравяме. Според мен не трябва да бъркаме понятията толерантност с обединение. Аз харесвам американсксия начин на производство, политическо устройство и т.н. но това не пречи да имам приятели русофили. Толерантен съм към тях. Споря, дискутирам, но не мога да се обединя с тях в една партия. В този смисъл може да се каже, че да се обединиш в един биполярен свят е да разрушиш самата структура на този свят. Истината е, че всяка система, както политическа, така и икономическа се стреми към монопол-да остане една. Но тогава се разрушава самата система, така както атомът не може да съществува без единия от компонентите на ядрото. Затова и не мога да си обясня призивите на някои политици:“Крайно време е да разбием двуполюсния модел!“И защо – питам аз. В цял свят на политическата сцена се борят две основни партии. Съгласно теорията за биполярния свят такова нещо е невъзможн или ако стане ще е равнисилно на самоунищожение, както с атомния взрив. Впрочем така като гледам самоунищожението не е далече, под една или друга форма, така че – носете си новите дрехи, празнувайте и си веселете и не забравяйте да изгоните някое сирийско семейство с баща инженер, майка преводачка и две дечица на 12 и 14 години.  Да се връщат откъдето са дошли! Колкото по-грубо ги изгоните, толкова по-спокойно ще спите довечера. Наздраве!
Петър Желязков