Ромейският военачалник Никифор Ксафий, ослепил български войници и дори брат си, бил българин от Стара Загора

Според легендите, Никифор бил българин от Боруй, днешна Стара Загора, и носел името Никола. 11-годишен той бил отведен в Цариград и обучен за византийски войник. На 30 участвал при битката при Беласица планина и заповядал да ослепят българските войници, дори и собствения му брат Драгомир, за да не издаде българския му произход.

Майка му, когато видяла този ужас, сторен на българите, проклела Никифор с думите: „Проклет да бъдеш, сине, да не живееш дълго за това, което направи!”. Никифор разбрал за тези думи на майка си, но не се разкаял за стореното и отмъщението не закъсняло. Бил убит през 1029 г. при Беласица планина, когато византийската армия била разгромена.

В действителност Никифор Ксифий е реална личност. В исторически трудове името му се предава на български език и като Ксифия или Ксифиас, но по-популярна е формата Ксифий. През 1000 – 1001г. Никифор Ксифий е натоварен от Василий II със задачата да завладее североизточните български земи (между Дунав и Стара планина). С помощта на друг военачалник, патриций Теодоракан, Ксифий постига големи успехи, превземайки Плиска, Малък Преслав и старата българска столица Велики Преслав. Според преобладаващата част от изследователите този поход води до повторното завладяване на източна България от византийците (първото е през 971 г.).

Този възглед обаче се оспорва от някои тълкуватели на основния източник за събитието – „Хрониката“ на Йоан Скилица. Те допускат, че борбата за източните области е продължила дълго след 1000-1001 г. По време на похода срещу Преслав Никифор Ксифий носи военното звание протоспатарий. Години по-късно, при нападенията срещу демата при Ключ, той е вече стратег, управител на Филипопол, със съществен принос за византийската победа в Беласишката битка. Ксифий възглавява отряда, който по заповед на Василий II обхожда Беласица от юг и на 29 юли 1014 г. нанася решителния удар в гръб на войските на цар Самуил.

До покоряването на България през 1018 г. на Ксифий е поверено самостоятелно командване в още редица нападения срещу българите. През лятото на 1015 г., заедно с военачалника Константин Диоген, той е изпратен срещу Мъглен, но обсадата е безуспешна, което налага личната намеса на Василий II за превземането на града.

През есента на същата година Никифор Ксифий е изпратен в областта около Сердика и успява да превземе крепостта Бояна. През 1018 г., след предаването на Охрид и повечето български градове, Василий II напредва на юг към Тесалия и праща Ксифий да разруши крепостите около Соск и Сервия (югоизточна Македония).

През 1021-1022 г. Никифор Ксифий вдига въстание срещу Василий II в централна Анатолия. Въпреки помощта на влиятелната фамилия Фока, въстанието е потушено от местния византийски управител. Животът на Ксифий е пощаден, но той е лишен от всички длъжности и е изпратен в манастир.

Още за историята по земите на Чифлик, Белащица, за построяването на Белащенския манастир, за чинара на повече от 11 века, ням свидетел на кървави битки, прочетете тук: svetimesta.com