ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 31, 1991 г.
Гледна точка
ЗАЩО?
[ad id=“225664″]
През последните петнадесетина месеца се нагледах, наслушах и начетох на какви ли не ужасии, които са ставали у нас преди и след 9 септември. Разкриваха се масови гробове. показваха се запустели лагери. Размахваха се обвинения. Крещяха се закани. Станахме и ставаме всеки божи ден свидетели на ужасяваща корупция. На бърза ръка се разкри истината за това, което представляваме в момента – държава с рухваща икономика, с обеднял материално и, което по-страшно, духовно народ. С отровена земя, вода и въздух. С намален естествен прираст. Държава с „настръхнал“ национален проблем, зареден с високоволтово напрежение… Признавам, че и аз, вероятно както и милиони мои сънародници, с интерес очаквах процеса срещу Тодор Живков и Милко Балев. Очаквах най-после да науча истината за заблудите, в които живеехме. Не би! Твърде скоро разбрах, както вероятно са разбрали и мнозина, че в зала „Тържествена“ се разиграва един трагикомичен и съвсем нетържествен фарс. Месеци преди започването на прословутото „дело № 1“ се изписаха томове скъпоструваща вестникарска хартия, изрекоха се милиони думи, за да бъде информиран средностатистическият българин, че този път „лабаво няма да има“, че следствието е представило 105 тома доказателствен материал – свидетелски показания, експертни оценки, финансови документи и т.н. И какво от това, питам се аз, сега, месец и половина след започването на процеса? Седмици наред, в качеството си на свидетели, пред съда се явяват хора, които в голямото си болшинство се държат като несправедливо обидени и всячески показват, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са пожелали да научат. Гледайки телевизионните репортажи от зала „Тържествена“, чувствата ми варират от едва сдържана ярост /поведението на Гриша Филипов, мънкането на Георги Атанасов/ до несдържан смях /“икономиите“ на Ани Младенова и „сценичното държание“ на някои известни артисти/. Боже Господи! Затова, че е раздал стотина апартамента и коли без ред или че негови близки са пътували по няколко пъти зад граница на „държавна аритметика“ ли трябва да бъде съден бившият ни „вожд“? Та всеки кмет, който е кметувал две-три петилетки, в който и да е български град, е раздал повече апартаменти и вилни места от него. За пътувания до „побратимени градове и държави“ да не говорим… От дете имам слабост към четенето. Чел съм и чета какво ли не. От книги и вестници съм научил хубави и не дотам хубави неща. но никога печатното слово не ми е подействувало толкова угнетяващо, както информацията, публикувана на първа страница на в. „Труд“ на 3 април със заглавие „Туморният взрив дойде“.
[ad id=“263680″]
В тези тридесетина вестникарски реда е събрана истината, ужасната истина, която трябва да стане прокурор и съдия на бившите ни „величия“! Ужасно е да разбереш, че „РАКЪТ зае достойно си място. Той почти се изравни със сърдечносъдовите заболявания, по който нашата страна заема твърдо и непоколебимо призово място в света.“ Едва ли има нещо по-жестоко за гражданин на тази страна да узнае, че само през миналата година от злокачествени новообразувания са заболели „рекорден“ брой българи – 23 000! Страшен рекорд! Ужасно е това, че възрастовата граница на страшната болест снижава границата си. А сме само 9 /девет/ милиона! Последният абзац предизвиква отвращение. Цитирам отново буквално: „През последните 20 години нашата хуманна държава не е дала нито стотинка за купуване на лъчева апаратура /б.а. последната надежда на обречените). България е на последно място /след Албания/ в света по оборудването на онкологичните болници!“ Това е! А в същото време организирахме асамблеи, програми, дискусии, срещи, конгреси, универсиади, шампионати. Посрещахме делегации и делегацийки. Строихме резиденции и резиденцийки. Ловуваше се в далечни екзотични държави. Внасяха се екологично чисти храни и вода за „правоимащите“. Кой им го даде? Не съм юрист и не ми е позната в детайли презумцията за невинност, но мисля, че Тодор Живков и сие трябва да бъдат съдени не само за апартаменти, вили, коли, мотоциклети, подаръци и прочие. Властта във всички общества е означавала и пари. Историята го е доказала. Те трябва да бъдат съдени на първо място, че обрекоха народа ни на радиационен геноцид след Чернобил.
[ad id=“218001″]
За престъпното си пренебрежение към „сивата маса“, която имаше само две задължения – да изпълнява поредните „конгресни предначертания, водещи ни към светлото бъдеще“ и да ръкопляска на всякакви дивотии. Преди век Емил Зола написа своето гневно „Аз обвинявам!“ по повод на скалъпената и разтърсила цивилизования свят „Афера Драйфус“. Не съм Зола. Не съм и новоизлюпен псувач. Не съм прокурор, но като най-обикновен български поданик, като човек, обичащ своя РОД и РОДИНА, аз обвинявам Тодор Живков и сие за престъпното укриване истината за Чернобил. Обвинявам го от името на всички тези с „новообразуванията“. От името на всички майки – родили мъртви деца или изроди през последните години. От името на всички онези мъже и жени, гниещи в ужасните стаи на онкологиите. На всички онези мъже и жени, за които бебешкият плач през последните години остана несбъдната мечта. От името на всички онези, които им вярваха и ги следваха. За поруганото човешко здраве и достойнство, за поруганата вяра – прошка няма! И не бива да има! И винаги си задавам въпросите: Защо укриха истината? Защо не ни предупредиха да вземем и най-елементарните мерки за самозащита? Защо толкова безочливо ни лъжеха? Защо?
Сава САВОВ
