КАКВО НИ ТРЯБВА СЕГА? Читателски съгласия и несъгласия

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 34, 1991 г.
Читателски съгласия и несъгласия

[ad id=“225664″]
КАКВО НИ ТРЯБВА СЕГА?
Статията „Популизъм и демокрация“ на Атанас Тишев, публикувана на 26 февруари 1991 г. във в. „Стара Загора“, породи сериозни размишления у нас. Авторът характеризира популизма като консервативно, а в някои случаи и като реакционно движение на масите, защото в него господства крайната цел без оглед на средствата. „За популиста – казва г-н Тишев – е лошо всичко, което не отговаря на неговото мислене, а добро това, което съвпада с интересите му.“ Именно с тези качества на емоционалност, спонтанно настроение и екзалтирани действия популизмът е несъвместим с демокрацията и е вреден за нея – счита той. Не сме съгласни с неговото разбиране за популизма, но бихме искали да споделим и определението за него, което чухме в предаването „Добър ден“. Журналистката Пролет Велкова каза: „Преди му казвахме демагогия, сега му намерихме по-елегантна дума – популизъм“.

[ad id=“225664″]

Най-близкият синоним, макар да не се покриват напълно. А представителят на СДС определи популизма като „лъженародност“. От статията става ясно, че икономическата и духовната криза създават условия за популизъм, че популизмът представлява голяма опасност за нашата нация. Може би за това г-н Тишев завършва статията си с призив: „Не само да се учим от „опита“ на народните маси, но и да ги учим на ред и демокрация, да им помагаме да не се поддават на манипулации…“ Да ги учим на демокрация… Но как да стане това?… С личен пример, с труд, с беседи, със статии, с декларации, с изявления, с митинги, със стачки – с какво? Ние бихме попитали още: Има ли в нашата страна истинска демокрация? По нашето мнение у нас има повече конфронтации (на български казано сблъсъци), отколкото демокрация. В това ни уверяват и много от заседанията на Великото народно събрание, в което не веднъж се потъпква държавният правов порядък. В това ни уверяват и многото противонародни действия, свързани с икономическия и психическия геноцид спрямо по-голямата част от народа ни, осъден да мизерства, когато в същото време се укриват хранителни и други стоки, за да дочакат по-високи цени, когато се изхвърлят на бунището пилета, кайма, яйца, салами и т.н.  Считаме, че времето, в което живеем, изисква да се обърнем не към народните маси с призив да не се поддават на манипулации, а към лидерите на всички партии да престанат да конфронтират българския народ. Ако наистина се чувстват народни водачи и с цялата си душа и сърце искат да помогнат на своите сънародници – да застанат като един човек зад кормилото на нашия потъващ кораб и да го изведат на спасителния бряг! Днес, когато популизмът навлиза в различните партии със своите популистки идеи и това все повече и повече застрашава нашия народ, считаме, че истинска демокрация в страната би могла да се създаде, ако имаме добри политици, които да надживеят своите политически пристрастия и да мислят за съдбата не толкова на своята партия, колкото за съдбата на България, нан целия български народ.
Марина и Слави БАКЪРДЖИЕВИ