ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 34, 1991 г.
„ПОЛЗУ НАРОДУ НИ“
/170 години от рождението на Г.С.Раковски. Стара Загора и в.“ДУНАВСКИ ЛЕБЕД“/
Първоначално българският народ не е в състояние сам да реши освобождението си от османско робство. Затова неговите най-далновидни дейци насочват усилията си към политически комбинации и се уповават на чужда помощ. Едва през втората половина на 19 век се ражда нов център, който разчита изцяло на революционното действие. Неговата дейност тясно се преплита с блестящата талантлива и народополезна дейност на Георги Сава Раковски. След Кримската война, като обобщава съществуващия революционен опит, той стига до идеята за общо българско въстание, организирано от единен център. В условията от началото на 60-те години Белград предоставя всички необходими изисквания за изграждането на бъдещото ръководно правителство. Подготовката на българската революция изисква привличане на патриотичните сили и осъзнаване нужда от единение на националния дух за решаване на обществено-политическите пориви на обществото. Защото мисълта и енергията на Раковски изцяло са погълнати от идеята за издаването на всенароден български вестник. Когато на 1 септември 1860 г. в Белград се появява първият брой на в. Дунавски лебед“, става ясно, че зад граница вече съществува желаната общонационална трибуна. Вестникът не е само ярко постижение на българската журналистика, но и истинско достижение на съчетаване духовната мощ и вярата в собствените сили на народа. Като съзнава важността на това начинание, сам Раковски още на 8 септември 1860 г. в писмо до Й. Дайнелов отбелязва: „Той лист ще принесе голяма полза народу ни“. Основното разбиране за всестранна осведоменост се осъществява в различен план според историческата потребност на момента. Установено е, че Раковски ползва седения от 74 европейски издания. политическият ефект се постига от огромния поток вътрешни новини, предоставен от широк дописнически апарат. Редакторът изисква от своите сътрудници да представят действителността в нейния точен и дори суров вид. При списването на вестника участват най-изтъкнатите революционни и просветни дейци. Чрез своите сътрудници, спомоществуватели и дописници „Дунавски лебед“ поддържа връзка с всички краища на България, с емиграцията във Влашко, русия, Австрия и българската колония в Цариград. Така се постига основната цел – да се засягат всички въпроси от българския живот и да се организират дейците на българското освободително дело. Най-беглото докосване до вестника оставя впечатлението за многообразието и сложността на българския живот. Тогава естествено възниква въпросът, какво е присъствието на Стара Загора на страниците на знаменития вестник? Църковно-националното движение с цялата му вътрешна и външна острота владее през този период изцяло умовете и сърцата на българите. Раковски отделя първостепенно място на този въпрос. Сложните му превъплъщения, отразени в дописките, недвусмислено вървят и с налагането новото има на града – Железник. Ако за момент приемем, че е удържана частична победа над Цариградската патриаршия с Великденския акт, към който се присъединява и нашият град, ще забележим насочване на вниманието и силите за борба срещу новите агенти на чужди интереси. Католическата /униатската/ и протестантската пропаганда възбуждат небивала енергия у старозагорската интелигенция. Вестникът дава възможност да се заговори за съвместното противодействие на Казанлък и Стара Загора срещу фалшификациите на чорбаджи Манол Иванов от Цариград и неговите привърженици в града, които разпространяват фалшиви карти. На страниците на „Дунавски лебед“ се разгаря и полемиката между старозагорския учител Т.Н.Шишков и Н.Бонал на чисто теологична основа. Тези материали, заедно с откритите писма, преливат от политическа страст, която с проникновението на мъченически изстраданите истини защитава българското църковно единство. Недостойната пропаганда на учителя Хр. Д. Ваклидов, както и колебливото съглашателско поведение на в. „България“ и „Цариградски вестник“ срещат отпор от спомоществователите на тези издания. В обръщение на старозагорската община до българските селски църкви се призовава към отстраняването на униатите, като се използва и новия реформен акт – „Хати – хумаюна“. Раковски е убеден, че безчинствата на фанариотите и опасността от униатите ще срещнат задружен отпор, ако църковният въпрос се разглежда в съзвучие с проблемите на читалищата, просветното дело и налагането на новата празнична система. затова той с готовност помества и такива дописки и слова по повод чествуването едногодишната дейност на читалището в града, освещаването на черквата или отбелязване края на учебната година. Заедно с това Раковски умело свързва въпросите от чисто икономическо естество при решаване на общобългарските освободителни задачи. неговите разбирания за усъвършенствуване на земеделието, занаятите и търговията не му позволяват да отмине с мълчание дописките от Железник, в които се съобщава за злоупотребите на чорбаджиите от махала Акарджа, за извършеното в тази връзка насилие над училищния епитроп Х. Дим. х.Бончов, както и за гнусните действия на зеленичарите, които ограбват труда на селяните от околните села. Привидно за благоприятното решаване на българския църковен въпрос през известен период се избягват съобщенията за вътрешното притеснение на българите от турските власти и разбойническите набези. Развитието на събитията показва, че повече не може да се разчита на Високата порта. Затова от лятото на 1861 г. „Дунавски лебед“ описва апокалиптичните картини на разбойническите нападения, както и сведения за връзките на разбойниците с местната власт. Дори разгледан в определен микрорайон, в случая Старозагорския, става ясно, че Раковски чрез вестника приобщава към своите идеи значителни обществени слоеве. Неговият многостранен публицистичен талант го налага окончателно като народен вожд, който затвърждава мнението, че само организираното единодействие на всички българи може да доведе до освобождаване на отечеството.
Нейчо КЪНЕВ
„ПОЛЗУ НАРОДУ НИ“
