Един разказ на историка Владимир Калчев за изключителният живот на една забравена българка- Първата в света жена воден спасител, Христина Хранова, която предрешена като овчарка присъства на обесването на Левски, бие се наравно с мъжете при Батак, Шипка, Шйново, Сръбско- българската война и накрая умира в мизерия, забравена от всички.
[ad id=“225664″]
През ноември 1913 г. в Народното събрание постъпва сърцераздирателна молба от 62-годишната опълченка и доброволка в Балканските войни, носителката на 6 ордена и медали, първата практикуваща акушерка в София и първата ни морска спасителка Христина Хранова Антонова. Останала без свои близки, забравена от цар и власт, нещастната жена пише до депутатите: „Немощна и недъгава съм, не мога да се изхранвам, топят се силите ми в грозна мизерия… Аз не искам много – само да не умра в студ и глад… Милост, милост, синове на България!“
[ad id=“263680″]
– Защо е принудена да моли да й се отпусне пенсия, след като такава по закон й се е полагала?
– Не е имала пенсия, тъй като много пъти е прекъсвала стажа си, за да се бие за свободата на отечеството.
– Народното събрание удовлетворява ли молбата й?
– Удовлетворява я, но чак след 5 години, като й отпуска „пожизнена народна пенсия” от 60 лева месечно. С тези пари в онези неимоверно трудни военни години тя може да си килограм сирене, килограм захар, един сапун за пране и черен хляб. Така че продължава да живее в крайна бедност и през следващите 4 години до края на живота си. Умира през 1922-ра, забравена от държавата и изпратена само от няколко стари бойни другари. Днес вече никой не знае къде е гробът й.
– Сигурен съм, че повечето българи дори не са чували името й. Бихте ли разказали коя е тя и за какви заслуги е наградена с толкова ордени и медали?
– Родена е през 1851 г. в самоковското село Клисура като последно, 18-то дете в семейството на Храно Овчаря, което бяга от турските безчинства в София. Още като невръстно момиче Христина се включва в националноосвободителното движение. Сподвижник е на Васил Левски и предрешена като момче пренася през Балкана пощата на революционния комитет. Даже се твърди, че е присъствала на обесването на Апостола в София, преоблечена като овчар. Априлското въстание я заварва в Батак, където се бие заедно с мъжете с пушка в ръка срещу башибозушките орди и е сред малкото оцелели в жестокото клане През Руско-турската освободителна война Христина Хранова облича опълченската униформа и като боец и милосърдна сестра се сражава наравно с мъжете срещу ордите на Сюлейман паша при Шипка, Шейново и Стара Загора. Шестима нейни братя загиват в тази война и още четирима в Сръбско-българската война. Точно в боевете на Шипка я забелязват лекарите-руснаци и я изпращат да учи в Акушерския институт при Императорския университет „Св. Владимир” в Киев. През 1881-ва завършва университета с отличие, още същата година се връща в България и започва да работи като акушерка в София, Лом, Силистра и Варна. Христина Хранова всъщност е първата действаща акушерка в България.
[ad id=“238430″]
– Не е ли Райна Попгеоргиева, известната Райна Княгиня? Доколкото знам, тя е първата българка с диплом по акушерство?
– Да, но тя не работи първоначално по специалността си. Тя завършва Московското акушерско училище, но след като се завръща в България, митрополит Климент я кани да стане директор на девическата гимназия във Велико Търново и тя приема. Три години по-късно се връща в родното си Панагюрище и се омъжва за кмета на града Васил Дипчев, ражда му петима сина, осиновява и едно момиченце, така че си има предостатъчно грижи около децата и затова не работи като акушерка. Чак след смъртта на мъжа си, който умира вследствие на побой в Черната джамия, работи като акушерка в столичните квартали “Орландовци” и “Малашевци”. В онзи начален етап, когато Христина Хранова е назначена, даването на акушерска помощ от лекари и акушерки, доколкото ги има, става предимно по домовете. Голяма част от бременните и родилките продължават да търсят помощта на „бабите“. През годините, когато работи като акушерка, Хранова бабува на 3462 деца
Малко известен е фактът, че освен акушерка тя е и първата ни морска спасителка. Докато живее и работи във Варна през 1895-1897 година, всяко лято на плажа оказва помощ на изпаднали в беда курортисти. Това е много години преди да възникне организираното водно спасяване в България през 1928-а.
– Това значи, че е била отлична плувкиня?
– Надплувала е с лекота мъжете, при това войници! През 1908-а тя преплува разстоянието от Варна до нос Галата, което е около 5 км, и по-късно става ежегодна проява и турнир от международен ранг. По случай нейната 25- и 30-годишна акушерска и обществена дейност са издадени юбилейни пощенски картички, на които е посочено, че е спасила 54 души, давещи се в Черно море В българската и чуждата литература не са открити официални данни за други прояви на спасителна дейност от жени в света през този период. Това дава основание да смятаме, че Хранова е първата жена, документално доказан воден спасител в света.
[ad id=“218001″]
– Споменахте, че много пъти прекъсва трудовия си стаж, за да се бие за свободата на отечеството. В кои други сражения участва освен в боевете на Шипка?
– Тя е доброволка и в Сръбско-българската война през 1885 година. В корпуса на подполк. Данаил Николаев й викат Фелшерицата. Сражава се при Градоман, Гургулят и Сливница. Ранена е в коляното, но продължава да действа и като войник, и като лекар за войниците. Още веднъж заминава на фронта като доброволка през Балканските войни (1912-1913), въпреки че вече е надхвърлила 60-те и е, така да се каже, ветеранка. Едва след Междусъюзническата война в 1913-а спира с борбения си живот и оставя „милата си пушка” в ъгъла.
Абсолютно неизвестен доскоро бе още един много интересен момент от нейната биография – на 22 май 1889 година тя участва в бунта на софийските жени срещу решението на кмета Димитър Петков да събори църквата „Св. Богородица Пречиста”, тъй като пречела на градоустройствения му план. Градоначалникът праща срещу тях 30 жандарми, за да ги разпръснат, но техните щикове срещат такава съпротива, че се принуждават да отстъпят. Окуражени от тая първа сполука, жените почват да бият черковната камбана и за половин час целият мегдан се изпълва с хиляди протестиращи хора. На помощ на жандармите пристига цяло поделение войска, конни стражари и пожарникари. След няколко часа бунтът е потушен. Светинята е съборена. Ранени са над 20 души. Сред тях е и Христина Хранова.
Чувал ли е някой от нас имената на тези достойни българи, дръзнали да се опълчат срещу властта? Има ли ги записани някъде – поне на една паметна плоча? Споменава ли ги някой в храмовете? За съжаление днес те са напълно забравени…
– Докато чака благоволението на „народните избраници” да й отпуснат пенсия, никой ли от старите й бойни другари, заемащ висок държавен пост, не й подава ръка?
– Споменах преди малко, че като доброволка в Сръбско-българската война тя се сражава в корпуса на Данаил Николаев, който по-късно става военен министър и е първият офицер, получил най-високото звание в Българската армия – генерал от пехотата. Нещо повече, Николаев е приятел на цар Борис III и кръстник на престолонаследника Симеон Търновски. Но когато ветеранката от войните Христина Хранова го моли да се застъпи за нея, той, който навремето се възхищава на нейния героизъм и знае, че 10 нейни братя са загинали за свободата на отечеството, сухо й отговаря, че нито той, нито някой друг, нито царят, нито правителството могат да нареждат на депутатите какви решения да вземат.
Но какво се учудвате – дневниците на Народното събрание от онова време съдържат потресаващи страници за безразличието на народните избраници към старините на заслужили българи. Цели 7 години остава без отговор прошението на баба Ботьовица, въпреки приетия „Закон за подобряване положението на бедните поборници и опълченци“. Дори Георги Живков, приятел на Ботев, а в освободена България министър на просветата, се провиква в Народното събрание на Захари Стоянов: Каква книга си написал за Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той? Накрая Стефан Стамболов проявява жест и се заема да разреши положително молбата за пенсия на Ботевата майка. На едно заседание той крещи пред всички, че ако не е бил този „вагабонтин“ Ботев, сегашните „благовъзпитани господа“ е нямало да живеят в столицата и да подписват „именцето си в няколко платежни ведомства“.
[ad id=“225664″]
Така прошението на баба Ботьовица е разгледано и Народното събрание й отпуска пенсия. През следващите години, обаче, пенсионната комисия непрекъснато се захваща с парите, които получава Иванка Ботева. Мнението на финансистите варира от това, че пенсията е голяма, до това, че една стара жена няма никакви харчове. В крайна сметка пенсията на Ботевата майка не е намалена, а изцяло отнета.
Източник: blitz.bg
Интервю на Венелин Митев с историка Владимир Калчев
