ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 30, 1991 г.
АКЦЕНТИ
За земята – УРОЦИ ПО УМНОЖЕНИЕ
Преди няколко дни – на 22 април светът чества Денят на земята, родил се преди 20 години в САЩ и Канада. Разбира се, девизът, под който преминаха тържествата „Мисли глобално – действай локално“, не е случаен, ако вземем предвид само екологическите проблеми. Няма защо да говорим за озонови дупки, за разлетите нефтени петна от последната, засега, война в персийския залив, нека се огледаме около себе си. над нашия се стелят жълти и черни пушеци. Това особено ясно се вижда, ако се погледне от парка на Методий Кусевич. Само за двадесетина години ние отидохме толкова далече в химизацията на селското стопанство, че едва ли има мярка за сравнение в световен план. Необузданата химизация, различните „хербицидни мотики“ донесоха нитрати, пестициди, тежки метали. така че сега земята, която ни дава къшея хляб, май че повече прилича на Менделеевата таблица. И всичко това става уж в името на човека, за негово благо, за да бъде той освободен от тежкия труд. Друга беда за нас е безстопанственото отношение към плодородната земя. С години по постановления и с разрешения точно тази земя бе строителна площадка. Знае се, че на равното по-лесно се строи. така че за някоя и друга година край Стара Загора израсна квартал „Железник“. Нищо лошо дотук, ако не беше фактът, че той не бе построен върху стръмните терени на северозапад от града, а направо в нивата, така че сега децата на новодомците спокойно си играят в избуелите жита. Не знаем чие е хрумването за това строителство, но така или иначе този факт подчертава трайната тенденция към унищожаване на плодната земя. Да не говорим пък за комплекса „Марица-изток“, който може да бъде определен като еталон и обект на специално внимание от световната общественост. Тук има всичко, което носи отрицателен знак около екологията – и пепел, и пушек, и унищожени плодородни земи, които сигурно никога няма да влязат в поземлените фондове, защото се изгребват милиони кубици пръст, хиляди декари се затриват, а се възстановяват само десетки. И така е от години. намалява земята, която ни храни, като тук включваме и онези хиляди декари пустеещи земи и безкрайни синори между кооперативните блокове. Ако прелистим някои справочници, ще видим, че за бившия Старозагорски окръг обработваемата земя от 2 248 923 дка през 1970 година само за 15 години е намаляла на 2 193 361 дка. Ето това е глобалният проблем за нас. Наред с опазването на земята и нейното възстановяване и умножаване, защото, както се бе изразил един учен, ако сега не я спасим, след десет години няма да имаме какво да спасяваме. А и едва ли ще има и кой да спасява. Така че във висшата математика на днешния ден за земята трябва има и уроци по умножаване!
Кънчо ПЕНЕВ
АКЦЕНТИ – За земята – УРОЦИ ПО УМНОЖЕНИЕ
